Дали си спомняте, че преди време ви запознах с простичката и гениална теория на Даниъл Уолпърт, която гласеше: "Имаме мозък, за да можем да се движим"? Странно е, но колкото повече се вглеждам в хората и събитията около себе си, толкова повече се убеждавам, че тя е вярна. Ние изразяваме себе си чрез движенията. И колкото по-добре се научим да се движим, толкова по-добре ще се чувстваме...
Добре е да се надъхваме с гръмки реплики от този род, но и аз, и вие знаем какво беше казал Николай Хайтов в един свой разказ: "Едно е да искаш, друго е да можеш, а трето и четвърто - да го направиш." Дойде ли време за правене на нещо, особено ако изисква повече усилия, хората масово предпочитат да поседнат, полегнат или направо да изчезнат.
Но да речем, че от горния цитат разполагаме с желанието и способността. Остава да изпълним единствено условието действие! Ами, какво да ви кажа, няма по-силна мотивация от простата вяра, че движението, във всички негови проявления, прави човека по-буден, по-активен, по-здрав и му носи добро настроение. Не знам какво трябва да се случи, за да повярваме, че само с усилия се постигат най-хубавите неща в живота.
Когато стане въпрос за лято, разсъбличане и демонстриране на красиви форми (че кой иска да пилее поглед подир някакво отпуснато туловище), повечето от нас инстинктивно се сещат, че искат да бъдат някак по-привлекателни. Едни искат да спечелят точки с ударни диети, други отслабват с тичане, трети изравят дъмбели и пудовки, закупени с ентусиазъм през миналото лято...
inm.comСтремежът към раздвижване е похвален, но лошият ни навик да го правим само, когато другите могат да
забележат физическите ни недостатъци, е вреден. Ще ви кажа защо.
Тялото има склонност за определен период от време да се адаптира към условията на живот, които му осигуряваме. В момента, в който тези условия, включващи, диета, тренировка, психическо натоварване и почивка, се изменят, тялото изпитва стрес. С други думи, то излиза от нормалното за него досега състояние.
А сега си представете колко пъти в годината карате тялото си да излиза от нормалното си състояние и после отново го връщате към него. Колко години наред с настъпването на лятото решавате отново да отслабнете и да тренирате, а стане ли студено, криете недостатъците си под дрехите? Защо е необходимо да се тормозите по този начин?
Най-добрият вариант би бил да поддържаме тялото си във форма целогодишно и да внимаваме с какво се храним, доколкото ни е възможно. Разбира се, внезапното качване и сваляне на някое кило или почивка от тренировки за няколко седмици не трябва да ви кара да се обвинявате, че бездействате.
Не си мислете също, че няколкократната промяна на начина ви на живот ще ви накара да се разболеете от стрес. Все пак, както казахме, тялото е създадено, за да може да се адаптира.
Идеята е да поддържаме едно задоволително ниво на физическа активност, при което няма да ни гризе съвестта, ако си вземем по-дълга почивка, и което ще представлява добра стартова позиция за по-стабилно натоварване. Нека обаче тази активност бъде целогодишна.
Ходете пеша, плувайте, правете упражнения със собствено тегло и такива с тежести, карайте колело, играйте на плажа. Да, лятото е страхотен сезон, който дава безброй възможности за спорт (на открито), но не си кривете душата – зимата също предлага приятни фитнес изкушения, като това и това, например.
В крайна сметка, създадени сме, за да се движим, а не за да стоим на едно място, нали? Всеки от нас иска да е здрав, да изглежда добре, да бъде харесван от другите, да постига целите си. Тези мечти са изпълними, и то с цената на много усилия. Заслужава си да опитаме, за да не водим за пореден път монолога "Знам, че обещах да го направя, но не успях". Ние можем.
Добави коментар