Бидейки един заклет противник на автомобилизма, понякога осъзнавам, че това ми отношение си има своите недостатъци. Иначе казано, нежеланието за шофиране е най-големият враг на желанието за къмпингуване.
Въпреки всичките си старания, до ден днешен все още не съм открил начин да натъпча в 80-литровата си раница всичко, което ми е необходимо, за да си осигуря комфорт в рамките на един по-продължителен престой сред природата. Защото за там си трябват разни базови неща като палатка, спален чувал, дрешки, обувки, хавлии, хигиенни пособия, осветление, газов котлон, съдове, прибори, четиво, музичка и не на последно място – столче. Да, столче!
Ако сте пробвали да клечите или да седите на земята по-продължително време, знаете за какво говоря. Столчето си е супер необходимост и аз го обичам, но често се лишавам от него, поради невъзможността да си го натикам в багажа. Ето защо 120 долара ми се струва почти приемлива цена за най-компактният шезлонг, който съм виждал някога.
Той се нарича Mantis (богомолка, букв. превод от англ. ез.), тежи по-малко от килограм, но пък за сметка на това може да издържи над 110-килограмово туловище. Направен е от издръжлива, но дишаща материя и алуминий, а в сгънато състояние е голям едва 44 на 12 сантиметра. И изглежда жестоко. За цената вече споменах. Моят рожден ден мина, но пък можете да ми го подарите, защото съм симпатичен и готвя с желание.
Добави коментар