Една от песните, които този сайт почти ежедневно пее с пълно гърло, е тази за преработените храни и тяхното влияние върху човешкото здраве. Нейният текст е изпълнен с нецензурни изрази, които са в състояние да сломят морала дори и на най-разкрепостения читател. Но "преработка" не винаги е била мръсна дума и дори може да се каже, че все още не е, стига да знаем как да я използваме.
С най-прости думи бихме могли да определим преработването като набор от методи и техники, служещи за трансформирането на хранителни суровини в храна, годна за консумация. В зависимост от това дали се случва у дома или във фабриката обаче, то може да варира от простото приготвяне на салата до кошмарния процес по производство на съвременния маргарин. Преработвателните практики могат да бъдат проследени назад чак до праисторическите времена, когато храните са били ферментирани, сушени, осолявани, мариновани, подправяни и приготвяни с помощта на топлина (печене, опушване, задушаване и т.н.).
Основната цел на тези занимания е била да се повиши трайността на продуктите. По този начин те са ставали годни за транспортиране на дълги разстояния и са осигурявали ежедневен достъп до калории, въпреки досадната липса на целогодишно плодородие. Съхраняването с помощта на сол и подправки е било особено полезно за нуждите на войниците и моряците в продължение на дълги години преди въвеждането на стерилизацията и консервирането. Междувременно е установена и съхраняващата функция на захарта, благодарение на която са се появили първите компоти и сладка.
inm.comВсички тези техники са останали непроменени на практика чак до настъпването на
Индустриалната революция, която много е помогнала в хранително отношение (и не само) на военните. През 1809 година Никола Апер изобретява техника за вакуумно
бутилиране, благодарение на която френската армия започва да се изхранва далеч по-качествено. По-късно същата тази техника ще застане в основата на днешните консерви.
Друго френско изобретение от 1862 г. е пастьоризацията, която дължим на небезисвестния Луи Пастьор. Тя в огромна степен подобрява микробиологичната безопасност и трайността на продуктите, в това число най-вече млякото и неговите производни. В момента е особено спорно дали суровото мляко не е по-добрият избор от здравословна гледна точка, но не можем да отречем, че пастьоризацията е революционен за времето си метод и несъмнено има своите достойнства с оглед хигиената на храните.
inm.comГоре-долу по-това време (1870-1880) в Европа са въведени в употреба и първите
валцове, които бързо започват да изместват традиционните мелничарски камъни. Може да се каже, че тази технология бележи началото на същинската индустриализация на хранителната преработка.
Благодарение на нея за първи път става възможно отделянето на зародиша от зърното.
Въпреки че в него се съдържа огромната част от ценните хранителни вещества, той представлявал неудобство поради факта, че заради него брашното не само ставало сиво-жълтеникаво на цвят, но и било доста по-малотрайно. Така на пазара се появил продукт с бърза усвояемост, достъпна цена, дълга трайност и изключително ниска хранителна стойност. В този смисъл няма да преувеличим твърде с изказването, че рафинираното брашно е първият фаст фууд в света.
inm.comМалко след това (90-те години на ХІХ в.) нобеловият лауреат и отново французин
Пол Сабатие разработва хидрогенирането. С негова помощ иначе течните и малотрайни на стайна температура растителни мазнини вече могат да бъдат превърнати в твърди и устойчиви заместители на
оскъдното и скъпо по онова време масло. Чак по-късно за тях се разбира, че съдържат транс-мазнини, които имат принос за голяма част от здравословните проблеми на съвременното общество.
През доволно индустриализирания ХХ век и най-вече – след Втората световна война, един трети фактор започва да измества трайността и безопасността като основните стимули зад хранопреработвателната промишленост. Това било удобството.
След като купища майки се отказват от ролята си на съвестни домакини и започват да работят редом със съпрузите си, става ясно, че на пазара има доста повече място за бързи и лесни за приготвяне продукти, които не струват много пари.
inm.comПостепенно се размножили изкуствените оцветители, подсладителите, консервантите,
плодовите концентрати, прахчетата-които-стават-на-истинска-супа-самодобаветевода и т.н. Модата на диетите и здравословното хранене също изиграла решаваща роля, тъй като благодарение на нея пазарът
станал толерантен към продукти с податливо на всякакви модификации съдържание.
Не искате холестерол? Махаме го!
Искате фибри? Заповядайте!
Какви витамини се харесват в последно време? Ето повечко от тях!
Пробиотици в киселото мляко? То по принцип си има, но понеже нашето е от нишесте, ще му сложим две супени лъжици от специалните бактерии, за които никой не е чувал...
Добави коментар