Животът е лесен по един изключително сложен начин. Малко негови аспекти правят изключение от това правило. Вземете за пример отслабването. Отговорите на въпроса "Как да отслабна?" навярно са толкова многобройни, колкото са многобройни и хората, които си го задават. И, същевременно, почти винаги се стига до една-единствена проста формула: "Яж по-малко". Но е важно как ще бъде интерпретирана тази формула. Тук нерядко рискуваме да се подведем по онази сбъркана логика, която диктува, че щом "по-малко" води до резултати, то "още по-малко" неизменно води до още повече резултати.
Дайте да си го кажем направо: всеки, който подлага себе си на глад или кара другите да гладуват, не е добър човек. Той е злодей, чудовище и дори враг. За това сме давали поне един или два примера, но нали сме почитатели на темата, днес ще задълбаем още по-надълбоко в ужаса.
Става дума за един експеримент, който е проведен от Университета в Минесота, САЩ, в далечните 1944 и 1945 година, но изводите от него са валидни с пълна сила и до днес. Въпреки, че целите му са били да даде повече информация за евентуалните резултати от продължителния недоимък по време на войната, той разкрива и потенциалните рискове от екстремните форми на глад, които се практикуват с цел отслабване, духовно пречистване и т.н.
Накратко, става дума за 36-има доброволци от мъжки пол, чието меню в първата фаза на изследването е съобразено с индивидуалните им показатели и възлиза на приблизително 3200 калории дневно. След 12 седмици са направени необходимите тестове и е установено, че участниците са в рамките на "идеалното" за ръста си тегло и са в нормално физическо и психическо здраве.
Следва период от 6 месеца, през които калорийният им прием е редуциран наполовина. Това се равнява на около 1560 калории дневно под формата на картофи, ряпа, хляб и макарони (стандартното европейско меню към края на войната). Идеята е в края на тази фаза да се постигнат 25% загуба на телесна маса. Така и става, като това тегло е под формата на мазнини, мускули и вода.
inm.comИзследването завършва с 8-седмичен период, през който доброволците получават възможността да се хранят до насита с
каквото си пожелаят. Финалният анализ установява, че това довежда до покачване на подкожните им мазнини със средно 52%, което далеч надхвърля изходното им състояние. Нещо, което съвсем не е толкова
неочаквано, колкото страничните ефекти които възникват още по време на "гладната" фаза от експеримента.
Те се изразяват в нервност, безпокойство, апатия, социално отчуждение, нетърпеливост, загуба на либидо и потентност, депресия, халюцинации, променливо настроение, липса на амбиция, обсесии, хормонални дисбаланси, самонаранявания (един от доброволците отсича три пръста от ръката си с брадва, но не може да каже дали го е направил нарочно или по случайност). Психологическите последствия от гладуването били толкова сериозни, че на учените им се наложило да въведат термина "гладна невроза", за да опишат умствената деградация, която съпътствала физическата.
И така. Не е най-приятното четиво, на което сме способни, но поне е поучително. В смисъл такъв, че може би понякога е добре да постъпиш умерено, отколкото да постъпиш грешно. Да не подлагаш тялото си на Трета световна война и да не позволяваш на близките си да го правят. И да се радваш, че си здрав, дори и да имаш някое друго килце в повече.
Добави коментар