Йога с: Дани и Ива

Започвам с предупреждението, че ви предстои да прочетете едно много дълго, но наистина интересно интервю :)

За настоящия текст са виновни само и единствено събеседниците ми – Даниел Петров и Ива Благоева. Освен, че са преподаватели по йога, двамата са женени и имат прекрасна дъщеричка на една годинка на име Дивна.

Преди да започне да се занимава с йога, като дете, Ива спортува художествена гимнастика. Вследствие на огромното физическо натоварване, както и на тежката раница, която носи като ученичка, чаровницата получава сериозно изкривяване на гръбначния стълб.

Лекарят, който я лекува, ѝ дава съвет да се запише на плуване и да прави упражнения с фитнес топка. Препоръчва ѝ също и други традиционни методи за справяне с болезненото състояние. Резултатът: за една година изправянето на гръбначния ѝ стълб е нищожно – само 1 градус.

Тогава в училището на Ива се появява Дани, който започва да преподава йога там. На Ива ѝ става любопитно и, по собствена инициатива, решава да се включи в класа му. След година от здравословния проблем няма и следа, а йога постепенно се превръща в нейна страст и професия...

При Дани срещата с йога става при сходни обстоятелства. Като тийнейджър, същият спортува много активно (лека атлетика, плуване и др). Така, в едно от спортните си предизвикателства, младежът има нещастието да скъса двуглав бедрен мускул. За съжаление, контузията довежда до допълнителни усложения в съседните две стави – колянната и тазобедрената, придружени от жестоки болки.

Тъй като не взима навременни мерки (не се подлага на операция в първия ден от неприятната случка), положението на Дани се влошава драстично. Именно в такова състояние решава да потърси помощта на йога. Случайно чува в реклама по радиото, че в Националната спортна академия се организират курсове. Започва да практикува с Веселин Лучански. За около месец мускулът зараства, а останалите вторични проблеми изчезват за около 2 години.

Освен изцеление обаче, мъжът открива и друго: призвание. След като натрупва достатъчно опит, започва да преподава йога в НСА. Впоследствие създава собствен спортен клуб и...

Е, спирам тук, за да оставя Ива и Дани сами да разкажат за себе си:

***

Как точно се стигна до появата на спортен клуб Скорпион?

Дани: Създадох го преди повече от 20 години, но официално (след като разбрах, че трябва да го регистрирам) съществува от 10-15.

В началото бях наел доста зали, а в една от тях - в училището, в което срещнах Ива, водех безплатни курсове за деца. Тогава имах допълнителен бизнес и нямаше криза. Паралелно с преподаването, се занимавах с видео и с фото заснемане. Изкарвах достатъчно пари, за да си позволя в една от залите да водя безплатни курсове. За съжаление, това продължи само около 5-6 години.

Към настоящия момент, спортен клуб "Скорпион" продължава да е най-големият и един от най-престижните у нас. Държим 3 зали под наем и трите се намират на централни места в София. За съжаление, все още нямаме собствено студио, защото приходите ни са малко, за да си позволим такова. В момента се прехранваме буквално от таксите за посещения.

В същото време се стараем да поддържаме най-ниската възможна цена за урок – от 5 лева, която ни се струва поносима.

Ива: До преди няколко години таксата беше 3 лева, но впоследствие ни се наложи да я вдигнем, макар че изобщо не ни се искаше...

Наред с хатха, преподавате и спортна йога. Разкажете ми нещо повече за втората, моля!

Ива Благоева Ива: За разлика от класическата, спортната йога е доста по-динамично и натоварващо занимание. Предизвиква обилно изпотяване (в резултат – изхвърляне на токсините), както и сериозно стягане на мускулите. Може да се похвали и с антицелулитен ефект.

Всичко това го има и в хатха, но спортната йога е доста по-интензивна. В този смисъл, тя е по-подходяща за по-млади хора. Тези, които изпитват нужда от по-темпераментно занимание, ще останат доволни от нея.

Другият аспект на спортната йога е нейният състезателен ефект. В надпреварите, които се организират във връзка с този специфичен вид практика, се демонстрират атрактивни майсторски пози.

Въпросните състезания се провеждат с една основна цел - да привлекат най-вече младите хора към йога. Защото едно 5-6 годишно дете не се интересува от медитация, а най-вече от сложните движения, които би могло да осъществи с тялото си.

Когато му кажеш да си сложи крака зад врата, хлапето със сигурност ще се опита да го направи и даже ще му бъде интересно. От друга страна, хубавото на тези йога състезания е, че дават възможност на практикуващите да се срещнат и да обменят опит помежду си. Да си сверяват часовниците, така да се каже.

Дани: Повечето школи преподават йога по своя методика и това също се вижда по време на състезанията.

Естествено, базисните техники остават, но има много разновидности на практиката. Иначе казано, това, което се преподава в една зала, в друга може да се преподава по коренно различен начин. Както има безброй видове хляб в магазина, така и в йога има много стилове.

Добре, де, при такова огромно разнообразие, няма ли опасност хората да загубят смисъла на древната индийска наука?

Дани: Сигурен съм, че йога ще продължи да се практикува в класическия си вид, като, едновременно с това, вероятно ще се появят нови модерни течения, в което няма нищо лошо. Даже е чудесно.

Ива: В йога трябва да има постоянно приемане, затова ние сме "за" новостите в практиката – посрещаме ги с отворени сърца. В крайна сметка, измислянето на нов стил си е абсолютна проява на творчество. За мен дога, например, е изключително иновативна. Самата аз никога не бих се сетила да уча куче да прави асани :)

Дани: Държа да кажа, че на мен голата йога ми е хрумвала като идея още много преди да се появи.

Ива: Цялата истина е, че който се интересува от автентичността на древната индийска наука, ще я потърси и ще я открие. Изобщо не се притеснявам, че йога ще се загуби в дебрите на това огромно предлагане. Всеки ще намери това, от което има нужда.

От друга страна, да вземем за пример едно младо момиче, което е тръгнало на йога просто, защото е модерно. То ще отиде в най-скъпата и лъскава зала, защото напоследък това е, към което се стремят част от младите хора. Но, рано или късно, без да го иска или напротив, ще стигне до сърцевината на йога. Ще загърби комерсиалния начин на живот и ще се обърне към духовното си развитие. Това, което искам да кажа, е, че с каквато и течение от йога да се захване човек, рано или късно, ще открие смисъла на древната индийска наука.

Какви хора посещават класовете ви?

личен архивДани: Всякакви – на различна възраст и с различна професионална ориентация. Имаме си, например, касиерка в супермаркет, при нас идват и много програмисти, зъболекари...

Програмистите правят йога?

Дани: Масово! Принудени да седят по цял ден, те търсят всевъзможни начини за раздвижване. Единият от програмистите, който посещава моя курс, например, ходи на айкидо, практикува парапланеризъм, спортни танци... Направил си е график, за да съчетава многобройните си активности.

Ива: Аз имам и друго наблюдение по въпроса. Преди време хората са започнали да се занимават с йога от чисто здравословна гледна точка. Днешните практикуващи не търсят като ефект само доброто здраве, а също и среща с духовното. Имат нужда да открият себе си. Искат да избягат от съвременния начин на живот, от стреса, от социалните норми...

Какво трябва да знаят начинаещите преди да започнат?

Ива: Важно е да знаят, че влизат в залата не, за да се състезават с другите или с инструктора. Основната им цел трябва да бъде една: да успеят да се потопят в себе си, както и в усещанията, които йога ще им донесе.

Момиченцето ви е на 1 годинка - то прави ли йога с мама и тате?

Дани: Да, разбира се, Дивна играе от 6-месечна. Уверявам ви, че го прави по собствено желание. Ние сме много широко скроени родители и никога не ѝ налагаме собственото си виждане за нещата. Даже не държим да има нашата професия или каквато и да е друга. Оставяме я да избира сама и просто ѝ предоставяме възможности.

Ива: Всъщност, тя стартира своите занимания още преди да се роди. Защото аз практикувах буквално до последния ден от бременността си. Изиграх едно занимание (с контракциите) и отидох да родя.

С други думи, малката знае какво е йога още преди да се появи на белия свят. Познава музиката, която звучи в залата, мантруването не ѝ е чуждо, интуитивно знае как се изпълняват упражненията...

Кои са ѝ любимите асани?

Дани: Ами, тя все още не може да ги назове по имена. Но си има определени, които изпълнява редовно: главоколянна, тронче, кобра и др.

Някои започна да прави още преди да пролази, като скакалец и кобра, например. Беше се научила само от гръбче да се обръща по корем. И така - както е по корем, започна постепенно да вдига ръцете.

Ива: При децата йога е съвсем естествен процес. Те я правят, дори без да го знаят.

Дани: Природата им показва как да заздравят мускулчета на гърба си и впоследствие - да се научат да ходят. Много наши приятели са ни казвали, че техните малчугани също започват да изпълняват споменатите по-горе упражнения в невръстна възраст.

Иначе, дъщеричката ни влезе за първи път в залата, когато беше на 6 месеца. И почти през цялото занимание изпълняваше скакалец и кобра. На 1 годинка и нещо се случи второто ѝ посещение. Тогава прави йога заедно с мен близо 15-20 минути. Даже я снимах и публикувах снимките във фейсбук. А вкъщи, когато практикуваме заедно с Ива, тя ни наблюдава и се опитва да ни копира...

Как ви помага йога в съвместния живот?

Ива: Практикувайки, човек свиква да приема хората такива, каквито са - с всичките им недостатъци и хубави черти, без да се опитва да ги променя или критикува. Научава се да обича по малко по-различен начин. Звучи банално, но наистина е така...

Дани: Ти ме обичаш по малко по-различен начин?

Ива: Ами, да, по по-различен начин те обичам. Йога просто те научава да вярваш, че с половинката си сте едно цяло. И не само да вярваш, но и да чувстваш, че е така. Йога те научава да обичаш безусловно, което води до едно страхотно блаженство и уединение.

Дани: Да, ние сме половината мъж, половината – жена.

Ива: Разбира се, в една връзка, дори в нашата, винаги има спорове и караници. Разликата е, че се опитваме да не изпадаме в крайности и винаги да стигаме до разбирателство.

Дани: Искам да вметна, че нашите караници са вследствие на това, че Кама Сутра ги изисква. Освен безбройните пози, тази уникална система препоръчва нарочно да се инсценира някаква караница, защото това предизвиква повече страст в леглото.

Така, въпреки че по принцип съм много прибран човек, някой път нарочно хвърлям един чорап в средата на стаята, за да ядосам Ивето...

личен архив

Добре, хайде да сменим темата :) Иве, разкажи ми как протече бременността ти и как йога ти помогна да се справиш с това голямо предизвикателство за всяка жена?

Ива: Първо, искам да споделя, че една бременност наистина е стресиращо изживяване. Стресират те много неща: фактът, че ще напълнееш, че ще ти се появяват стрии, целулит и т.н, от една страна.

От друга – съмняваш се в това дали ще се справиш в ролята си на родител, дали ще можеш да кърмиш детето, да го къпеш и т. н.

В този смисъл, йога ми помогна да преодолея страха от бъдещето и да приема нещата като един естествен процес. Наистина се насладих на бременността си. Беше уникално изживяване.

Дани: И аз също се насладих на бременността ти.

Ива: От друга гледна точка, йога по време на бременност е наистина полезна, защото предотвратява болката в кръста, отичането в глезените, в коленете. За самото бебе е по-полезно, тъй като се подобрява циркулацията на кислород и на кръв. Йога те научава да се храниш правилно, а това се отразява в положителен ефект на кърмата, както и на самото дете.

Има ли период от бременността, когато жената не може да практикува?

Ива: Първите 3 месеца са най-рискови и е добре тренировките да се избягват. Всъщност, пак може да се прави йога, но натоварването не трябва да е сериозно.

В същото време, има пози, които не трябва да се изпълняват по време на целия период – най-вече онези, които натоварват коремните мускули. В по-напреднала бременност не трябва да се ляга върху корема, както и да се правят по-динамичните дихателни упражнения. Но, така или иначе, една бременна жена е длъжна да се консултира най-напред с лекар, преди да се отдаде на практиката.

Дани: И аз искам да кажа нещо за бременността на Ивето :) В осмия месец тя стана европейска шампионка по състезателна йога. Три дни след раждането си бе възвърнала нормалното тегло и изглеждаше така сякаш никога не е раждала.

Прави ми впечатление, че не само тя, но и момичетата, които идват в класовете, много бързо възстановяват фигурата си след бременност. И това не важи само за младите жени, а и за по-възрастните.

Каква е ролята на инструктора в развитието на практикуващия йога?

Ива: Лично за мен, инструкторът няма никаква роля в развитието на практикуващия. Инструкторът просто предава някакво знание – дали човекът срещу него ще го приеме, зависи изцяло от отделния индивид. Както казах, ако търсиш нещо повече в йога, ако имаш желание да го откриеш, нещата просто се получават.

Дани: И тогава инструкторът става важен...

Ива: Не, не става. За инструктора едни неща могат да бъдат правилни, а за човека, избрал да се посвети на практиката – други. Затова истината е една: вярвай не на гуру или на религия, а в нещата, които чувстваш. Нямаш нужда от посредник, за да откриеш Бог или някаква истина.

Всъщност, основната роля на преподавателя е да събере и други правещи йога на едно място, да ги обедини. Защото, когато се практикува в група (с инструктор), усещането е много по-приятно, отколкото когато практикуваш сам.

В крайна сметка, гуру не е човек, не е суперучител, който знае всичко по всички въпроси. Гуру е обмен на знания, непрекъснат процес на комуникация на различни равнища.

Вегетарианци ли сте?

Дани: Бях вегетарианец цели 23 години (Ива е вегетарианка от 4), но отскоро хапвам месо, макар и в много редки случаи. Истината е, че преди дъщеричката ми да се роди, си мислех, че цял живот ще спазвам безмесен хранителен режим и, че детето ми също ще бъде вегетарианец.

В момента, в който Дивна се появи на бял свят, осъзнах, че нямам право да контролирам живота ѝ.

Впоследствие четох и усетих много неща. Вече чувствам, че не само пиленцето, агънцето и прасенцето са живи създания, но също и ябълката, марулята и т.н. Абсолютно всичко, което консумираме, е живо.

Не мога да скрия обаче, че започнах да давам месо на дъщеря си с известни угризения на съвестта.

Що се отнася до храненето, направих много експерименти със себе си. Имал съм дълги периоди, в които съм се въздържал от пълна консумация на храна – карал съм само на вода и пречистващи процедури. Около 10 месеца бях суровоядец.

Стоп! Какво ще ни кажеш за суровоядството?

Дани: Че не е за мен и, че не го препоръчвам на повечето хора. Този хранителен режим изтощава организма: тялото измършавява до такава степен, че човек не просто изглежда зле, а визията му става плашеща. Тогава бях 45 кг, сега съм 75 кг.

Много от суровоядците сигурно ще ме критикуват за това, че не съм "издържал" достатъчно време, за да усетя същинските ползи от режима им. Истината обаче е, че за тези 10 месеца нямаше и ден, в който да се чувствам добре. В който да се чувствам силен.

За "гарнитура" се сдобих с жестока болка в областта на корема. Така и не отидох на лекар, за да разбера какво точно ми беше, но продължи да ме мъчи цяла година.

Когато започнах да консумирам готвена храна, болката постепенно отшумя. Въпреки всичко, смятам, че не е лошо човек да експериментира от време на време. Но все пак трябва да бъде умерен в експериментите си, за да не си довлече някоя беля.

Като заговорихме за бели: как трябва да подхождаме към заниманията си по йога, за да си спестим неприятни контузии?

Дани: Първо, трябва да се загрява добре преди сесия. В класическия вариант на йога има много хубави асани за целта – слънчевите и крокодилските упражнения са едни от тях, например. При първите навеждаме, а при вторите - усукваме тялото, като, едновременно с това, упражняваме и дишането.

Но при всички случаи, за да се избегнат контузии, асаните не трябва да се правят с болка. И внимателно със стойките на глава, ръце и прочее, ей!

Имах един случай навремето (още когато започнах да преподавам) с един младеж, който много искаше да си сложи двата крака зад врата, но все не успяваше.

Един ден решил да се пробва сам в къщи и... успял. Обаче не е знаел, че първите опити да направиш въпросното движение могат да свършват със... заклещване.

Така, той не само престоял два-три часа заплетен, ами майка му, когато се прибрала и видяла каква е ситуацията, вместо да му помогне да се разплете, взела, че го набила. Въпреки всичко, той бе много щастлив, че е успял да направи позата.

Като заговорихме за пози: коя ти е любимата?

Дани: Много харесвам т. нар. асана скорпион – именно на нея съм кръстил и спортния си клуб.

Умея я в класическия ѝ вариант, а също и във вариация, която малко хора изпълняват – такава, в която отлепям ръцете от земята и оставам само на опора лакти.

Колко време ти трябваше, за да я усъвършенстваш?

Дани: Научих я много трудно: бяха ми нужни около 6-7 месеца. Тя е наистина много капризна асана – ако много се засилиш, рискуваш да се прекатуриш напред. Ако не се засилиш достатъчно, падаш наобратно. И докато не се научиш да изстрелваш краката до правилната позиция, безспорно е тежък процес. Другото, което ме мъчеше, бе, че след като заемах позата, губех контрол върху дишането...

Какво ще пожелаеш на читателите на Fitwell?

Когато отидат на йога, ако не им хареса първия път, да не се отказват окончателно. Нека обиколят няколко зали и чак тогава да обърнат гръб на практиката.

В цял свят йога търпи голямо развитие - не само защото е модерна, а защото е полезна, здравословна и забавя процесите на стареене.

Моят учител – Веселин Лучански, е на 72 години и живее като един нормален мъж, не като дядо. Казвам мъж, защото има приятелка, прави секс, танцува, всяка сутрин тича по 8 км...

Нещо повече: работи, въпреки че е със статут на пенсионер в Канада. Прави го не заради парите, а просто, защото го чувства като потребност :)