Амалия Ненова: Няма да се чувствам зле, ако някой не ме харесва, а ако не съм себе си

Вокалистка на Dirty Purchase. Работила с Лили Иванова, Робин Гиб и Курт Хауенщайн. Изиграва ролята на душата на рибаря в първата българска попопера "Рибарят и неговата душа". Коя е тя? Амалия Ненова – русокоса и с извънземен глас. И точно заради този глас, веднага бързам да я попитам какво, кога, къде.

Здравей, Амалия. Какво се случва с теб в момента, какъв проект ни готвиш?

А тя се засмява. "Аз изглежда съм в един постоянен проект. С Dirty Purchase имаме изяви постоянно – на един джаз фестивал, след това на морето. Всъщност аз не знам точно къде участваме, за мен това не е от значение като събитие. За мен сцената е важна. И хората."

А има ли такова нещо като най-благоприятна сцена? Пътувала си много, къде ти е било най-лесно?

Лесно няма. Трудно е човек да бъде себе си навсякъде. Няма значение къде се намираш, ако си искрен, хората ще разберат.

А като говорим за искреност, какво е да си "душата на рибаря"?

За мене това е човешката душа и противоречията, които среща – да направи, или да не направи, да защитава, или да отстъпи. Всъщност душата може да играе всеки един човек. Рибарят – той за мен е лимитиран. Влюбен човек, фокусирал се върху едно нещо. Душата – тя има много измерения и всеки я носи и кореспондира с нея. Решенията ги взимаме ние, но дори и те да са в противоречие с нея, един ден ще се окаже, че тя е била права. Но е важно да правим и грешки. Сигурността е нещото, което човек гони, но понякога тя е най-големият капан... защото те лишава от свободата. Но ролята не е сложна, сложно е да излезеш от кожата си.

Личен архив

Ето например чалга културата. Струва ми се, че там си свободен да правиш каквото си поискаш...

Може и да не ми харесва, но пък може някой и мен да не харесва. Това е право на всеки. Не може всичко да е "да" или "не". Но с грозното се свиква. За мен това е лошо. Ако хората възприемат единствено чалгата, значи те нямат чувствителност. Ако не могат да усетят друга музика...жал ми е за тях.

А обречени ли сме на чалгата?

Не мисля. Но тя не може да изчезне, дори и някои музиканти да я виждат като бурен. Все пак и буренът съществува. Затова трябва да се грижим за градинките си и да ги почистваме навреме. Но има много работа да се свърши по тях. Просто няма как да направиш разликата, ако не опиташ нещо различно. Затова трябва да опитваш, все по-често. Човек трябва да развива своите вкусове.

Ами тогава кажи какъв вкус трябва да има човек, за да изгледа като теб. Как се поддържаш, за да изглеждаш толкова добре?

"Ами", казва тя и тежко въздъхва. "Аз не обичам да седя на маса. Не е важно какво има на масата, а кого. Не обичам да мисля за храната като нещо много важно. Когато готвя, за мен е важно да творя, а не това да е като някаква рутина. Затова предпочитам да слушам музика. Ако трябва да избера дали да закуся или да съм със слушалки в ушите, предпочитам слушалките. Музиката е моята диета.

Добре, но все нещо трябва да се яде...

Обичам много салатите. И сухарите и всички видове сирена. И обичам да приготвям специален дресинг за всяка салата. Шоколадът е перфектният източник на енергия за мен, когато имам участия. Обичам шоколад, сладолед, но не и торти. Когато готвя, правя неща, които никога не могат да се повторят. Не обичам всичко да ми е по списък и да е сложно. 4-5 съставки максимум и импровизация. Както на сцената, така и в кухнята. Отварям хладилника и яденето вече е измислено.

И сигурно любимата ти рецепта включва шоколад...

Да. Обичам да си правим вкъщи лава кейк. Твори се с масло, черен шоколад, малко брашно, яйца и трябва да се издебне моментът, в който вътрешността още е течна. И като разтвориш това мини кексче, шоколадът потича... мнооого красиво!

inm

Толкова много шоколад и професионални ангажименти. Остава ли ти време да тренираш или изразходваш "всички калории" на работното място?

Аз не обичам да ходя на фитнес, скучно ми е. Макар и да имам спортен ген. Вкъщи може човек всичко да прави. Каквото правя у дома, това е. Всички тези тежести и звука на щанги ме отблъскват. А и имам малко по-различни представи за външен вид. Не обичам плочки и т.н. За мен жената трябва да е женствена преди всичко, плочките са за мъжа.

Не знам дали знаеш, но оборваш толкова много твърдения на твои колежки, които оправдават часовете, прекарани в трениране, на фризьор или гримьор, защото сцената го изисква...

Ами те работят усилено, аз го виждам и го оценявам. Но аз нямам определен човек, който да ми налага как да се обличам или какъв цвят да е косата ми. Никога не са ми се месили. Обичам да съм свободна, не могат да ти кажат как да изглеждаш. На сцената трябва да се чувстваш комфортно. Не може да пееш, ако не изглеждаш като себе си. Естравагантното трябва да можеш да го носиш. Защото може да се облечеш по всякакъв начин, но ти имаш определено излъчване. С него (не с някого) трябва да съчетаеш визията, за да се чувстваш добре. Иначе е кич. В Япония например всичко е толкова шарено, но не е кич. Косите дрехите – те го носят, но и вярват в това, което са сложили на себе си, те го сътворяват. Няма лошо да ходиш с две различни маратонки, ако така го усещаш. Важното е да не се срамуваш, да нямаш комплекси, от избора си. Няма да се чувствам зле, ако не ме харесват, а ако не съм себе си.

Продължение на интервюто с Амалия Ненова четете в jenite.bg.