Винаги когато знам, че ще се срещам със Стела, настроението ми изведнъж се подобрява. Тя е от хората, които ми носят онова усещане за пълна хармония в общуването, което малко от познатите ми успяват да ми донесат.
За тези, които не знаят, Стела Христова-Сачи организира и води страхотни ателиета в областта на индийската традиционна култура. Помните ли? Разказах ви за една от чудесните ѝ работилнички в поредица от материали.
Иначе, поводът за днешната ни среща с нея е фактът, че от известно време провежда и образователни курсове по рисуване с къна, към които проявявам нескрит интерес.
С чаровната ми събеседничка се уговаряме да се видим по обяд, в тихо кафенце. Влизам забързана и в мига, в който виждам усмивката ѝ, цялото ми напрежение се стопява.
"Ей, колко си си хубава!", казва ми и ме прегръща. Не сме се виждали повече от година, но тя е същата – открита, добросърдечна, топла.
Стела Христова
Трябва да ви кажа, че интервютата със Стела никога не са стандартни. Тя не само разказва, ами и показва :) Винаги, без изключения. И сега е така. Изсипва конусите с къна върху масата и започва да рисува върху ръката ми. Още в началото ми казва, че със сигурност не е първата, нито последната у нас, която се занимава с това изкуство.
"Има и други дами, които отдавна рисуват с къна. Това, което е различно при мен, е, че тъй като съм педагог по образование, се опитвам всяко знание и умение, което придобия, постепенно да го представя на другите под формата на образователен курс, семинар, уъркшоп.
Така станаха три отделни модула в темата за индийска култура. Ти си присъствала на един от тях – женската красота в индийската култура, другият е ведическата кухня, където готвим разни много вкусни ястия. Третият модул е ателието именно по т. нар. махенди или рисуване с къна".
На ръката ми се появява интересно кръгче и аз с любопитство зяпам към него. Междувременно, Стела продължава да ми разказва увлекателно:
"Всъщност, историята на рисуването с къна е изключително древна. Това е едно от ведическите изкуства. Ние вече сме говорили за 64-те изкуства, които жената някога в древността, в Индия, е трябвало да усъвършенства, помниш ли? Едно от тях е обличането на сари, с което умение ти си много добре запозната. Друго, например, е декорирането на лицето или гримирането - изработването на специфичен фестивален грим. Рисуването на тялото с естествени пигменти или махенди също се причислява към тези изкуства.
Някога то дори е било част от ритуалите на древните жреци, които, преди изпълнението на даден ритуал, изобразявали соларни символи на ръцете си. Това често са кръгове, мандали*, различни диаграми и т.н.
В наши дни обаче, махенди все повече придобива празнично-фестивален характер и е част от един голям предбрачен ритуал, наричан санджит или т. нар. Нощ на къната.
Знаеш, че в индийската култура младоженците често слабо се познават. Даже в някои региони се запознават в деня на сватбата. За младото момиче това било голям стрес – да смени своето семейство, мястото, в което живее, самата раздяла с близките била трудна.
Именно изрисуването на девойката било начин тя да опознае бъдещо си семейство, а майка ѝ да бъде по-спокойна в какви ръце предава дъщеря си. Днес тези традиции имат все повече декоративен, забавен, фестивален смисъл. Така да се каже, това е просто едно прекрасно женско парти, в което жените се освобождават от стреса на приготовленията от сватбата.
Стела ХристоваСъбират се и се канят артисти, които рисуват с къна. Едно от поверията е, че когато булката
бъде нарисувана, колкото по-ярък и силен и плътен е цветът, толкова по-вярна на съпруга си ще бъде тя. Тоест, декорацията ще бъде гаранция за нейната вярност и любов. Също така, рисунката е
свързана и с плодородието, с успеха и с щастието в едно семейство. Не е случайно, че жените стояли цяла нощ с къната и внимавали тя да съхне бавно".
Гледам и не вярвам на очите си! Малкият конус пълзи по кожата ми и, умело управляван от ръката на Стела, прави невероятни завъртулки и формички. Интересно ми е всичко и най-вече – консистенцията на пастата, с която ме рисува. От какво е приготвена?
"Всъщност, приготвянето не е толкова просто, колкото звучи на пръв поглед. Най-напред, растението, от което се прави къната, се изсушава. Става дума за т. нар. мендхика, чието латинско наименование е Lawsonia inermis.
След това, за да се докарат различни нюанси, къната може да бъде смесвана с различни етерични масла. Може да е евкалиптово, карамфилово, от лавандула. Аз напоследък открих, че изключително добър микс се получава със синапеното олио.
Иначе, къната варира в няколко цвята и в една гама – да кажем, от оранжевото, през червеното, тъмночервеното, кафеникаво червеното, до тъмнокафявото, може да се докара почти черен цвят. Но това зависи от кой регион на света идва тя. Четох, че тази, която се отглежда в Африка, докарва този тъмнокафяв, почти черен цвят. Зависи от климата, от наситеността на етеричните масла в самото растение. Индийската къна, например, е червеникаво кафеникава. Отделно, ако искаме да затъмним цвета, можем да сложим кафе или черен чай. А за да го направим силен, винаги добавяме лимон".
Усещам от рисуваната ми ръка да се носи силен освежаващ аромат. "На мента?", предполагам смело. "На евкалипт и карамфил", поправяме с усмивка Стела и ми обръща внимание върху лечебните свойства на интересното изкуство, чиито тайни ми разкрива днес.
"Ти ще усетиш после как няколко дни ръката ти ще мирише. Въпросната миризма се дължи именно на етеричните масла в състава на къната. Те имат антисептични и противовъзпалителни свойства, предпазват от инфекции. Представи си, в тези изключително топли страни, където възниква това изкуство, хората са много по-изложени от нас на подобен тип проблеми и заболявания. За тях махенди е един вид протекция.
Така и ние - вместо да използваме различни дезинфектанти за ръце, можем да ги къносваме и бактериите по-естествен начин да бягат от тях. Дори съм чела, че в арабския свят, воините преди да отидат на битка, плътно рисували дланите си именно поради тази причина – за да не получават инфекции.
От гледна точка на Аюрведа, къната охлажда и балансира т. нар. питта доша - енергията на огъня в тялото. Особено в летния сезон това е изключително важно.
Има обаче още едно лечебно свойство - отнема напрежението. Свикнали сме активността ни (професионална и лична) да е свързана с това да акумулираме стрес. Реално обаче, ние можем да бъдем много дейни и активни дори когато сме спокойни".
Стела Христова
Съгласявам се със Стела, но в същото време се усещам, че мисля за работа, за това, че трябва да се върна в офиса и да започна да пиша отново :) Сещам се практично да попитам: "Но колко време ще отнеме на къната, за да засъхне?", за да мога да се върна към обичайните си задължения.
Събеседничката ми ме успокоява: "Пастата, с която те рисувам, ще засъхне за половин час. А къната ще ти стои 5-6 дни на ръката. Но това не е достатъчно. Всъщност, в Индия готовата декорация "съхне" по 5-6 часа, понякога – по цяла нощ. Затова именно се нарича Нощ на къната.
В самата смес се добавя захар, глюкоза. Това прави пастата еластична и не ѝ позволява да засъхва бързо. Отделно се прави и специален сок – от захар и лимон, с който отгоре рисунката се намазва. Това засилва цвета и нейната еластичност.
Тъй като рисуването с къна се възприема най-вече като фестивално изкуство, предполага се, че изрисуваната дама няма да пипа известно време домакинска работа. Такава е традицията и досега – невестата не докосва нищо в дома на свекървата, докато къната не се изтрие от ръцете ѝ.
Интересното е, че махенди не е свързано само със сватбата. В арабската култура то се отнася и до цялостната грижа за женското здраве. След всеки месечен цикъл, жената отива в публична баня – хамам, където, освен, че изкъпва тялото и измива косата си, тя къносва ръцете и стъпалата си. Къната се смята за изключително благоприятна, носи барака – блаженство. Смята се, че по този начин жената пречиства тялото си от негативни енергии. Дори се казва, че я пречиства от влиянието на злия джин. Тоест, това е всичко, което сме натрупали като негативни въздействия".
Стела Христова
Внушавам ли си или вече започвам да се чувствам по-добре? Колкото по-голяма и красива става рисунката на ръката ми, толкова по-голямо спокойствие започвам да усещам. То плъзва по вените ми нагоре и докосва сърцето ми. Вече знам – непременно ще се включа в следващото ателие на Стела. Хрумва ми да попитам дали дамите в нейните работилнички свикват бързо с къната или им е нужно време (като на мен) да се отпуснат?
"Трябват им около 15 минути. За моя голяма радост, българката е много творческа натура. Все пак, не забравяй, че до съвсем скоро ние сме били тясно свързани с нашите традиции. Жените са произвеждали абсолютно всичко сами, с двете си ръце – всичко красиво и естетическо от дома. Имаме го заложено това умение с ръцете. Въпрос на желание и на време е да го развиваме.
Иначе, относно ателиетата, първата част е винаги презентация, по време на която се опитвам да дам някакви знания. Отделяме известно време на познанието. Разказвам и показвам различни неща – откъде възниква ритуалът, какво символизират отделните рисунки в арабската, индийската, африканската култура. Показвам снимки, за да се видят отделните дизайни. Показвам също и микс от тези дизайни, защото, знаеш, днес има главно комбинация от стилове. Разказвам за лечебния ефект на къната.
Във втората част на ателието раздавам различни модели, които съм разпечатала от специализирани книги. Нареждаме се, разделяме се по двойки, и, всъщност, тук вече идва най-страшното – страхът от непознатото.
Всъщност, възрастният човек много се страхува, че ще сгреши, за разлика от малкото дете, което знае, че грешката е част от ученето. От опита. Ние сме орисани с този блокаж – казваме си: "аз съм вече голям", "трябва да знам", "да мога всичко". И, наистина, по време на ателиетата виждам едно моментно парализиране и коментари от сорта - "не мога" "няма да се справя", "не мога да рисувам". Но когато видят, че не е толкова сложно, се отпускат. Показвам им техниката, как да държат самия конус, как да го стискат, как да го прилагат. Изобщо, това е много забавен процес – шприцоваме ръката като една торта. Тогава всички се включват много активно. И не могат да повярват, че са го направили.
Някои се запалват, за други е просто забавление. Други се амбицират. Когато имам възможност, нося допълнително къна, за да си вземат за вкъщи. Пращат ми рисунки, опитват. Моята цел не е да съм някакъв монополист. А да им покажа, че след като аз съм се научила, значи всеки друг може".
Стела Христова
Вече съм почти готова :) На ръката ми се кипри красива мандала, имам си и цветенца, а също и бинди точки, символизиращи началото. Имам си и оченца – ще ме пазят от вредни влияния.
"Най-важното в рисуването с къна е, че тук се комбинират елементи от флората и фауната – животни, растения, птици", обяснява Стела
"Кое е най-голямото предизвикателство в усвояването на самата техника?" , сещам се да попитам вместо заключение.
"Да не те е страх да грешиш и да се омажеш няколко пъти. Дори да се случи, хубаво е да продължиш. Това е най-голямото предизвикателство – тези блокажи, с тях да се справиш", казва ми с усмивка Стела.
Познайте? Рисунката на ръката ми е страхотна – с наситен, ярък цвят. Искрено вярвам в символиката и магията ѝ. Знам, че ще ме пази. Нещо повече, струва ми се, че ще го прави дори когато избледнее съвсем... и изчезне.
Разбира се, утешението ми е, че когато това стане, ще мога да си нарисувам нова.
* Мандалата е концентрична диаграма (символ), която има духовно или ритуално значение в будизма и в индуизма
Добави коментар