Наскоро имах удоволствието да прочета една статия, написана от щатския персонален треньор Ник Туминело. В нея се обсъждат някои въпроси, които са доста неактуални за българската реалност поради простата причина, че родната фитнес индустрия трябва да изяде още доста желязо, преди да стигне американската. Това, което ме впечатли обаче, беше едно прозрение, което говори много повече от болшинството материали, които някога са писани по отношение на тренировките и движението изобщо. И се заключава горе-долу в следното:
Всички са единодушни, че:
-
Повечето хора не се движат достатъчно, и че
-
Седят прекалено много (не, не е еквивалентно на горното), и че
-
Когато се движат, го правят по изключително еднообразен начин (всеки ден извършват една и съща работа, тренират по една и съща схема), и че
-
Са с наднормено тегло, и че
Защо тогава не можем да се обединим около няколко прости решения на тези проблеми, като например:
-
Да правим всичко това по начин, който ни доставя удоволствие, така че то да се превърне в ежедневие
Точно толкова просто е. Но няма да се осъществи от самосебе си. Познайте кой ще трябва да свърши малко работа?
Добави коментар