За куката и кривата върба...

Защо трябва да ни интересува какво е мускулен дисбаланс?

Защото е важно! А е важно, тъй като има отношение към други неща, които със сигурност ни интересуват. Като да изглеждаме добре, например. Да можем да се движим ефикасно и да сме силни. Да не ни боли, също така. Още повече пък да не страдаме от контузии.

О-о! И какво е мускулен дисбаланс?

Мускулите в любимото ни тяло са проектирани така, че да работят в чудесна хармония и симетрия помежду си. Всеки един от тях, сам или в комбинация с други мускули, отговаря за извършването на определено действие. И си има един или повече антагониста, които са закрепени за същата кост (или кости) и се грижат да вършат точно обратното или да действат като своеобразни спирачки на първите. Където имаме сгъване, там имаме и разгъване. Където имаме отвеждане, там имаме и привеждане, и т.н. Когато един мускул си гледа работата, той се съкращава и придърпва костта (или костите), за която е заловен в своята посока. През това време неговият антагонист се разтяга, за да позволи въпросното действие да се случи.

Мускулен дисбаланс имаме когато даден мускул или мускулна група си гледа работата по-съвестно или дори прекалено съвестно, докато антагонистите се скатават. С думи прости, едните опъват повече от другите. Това, от своя страна, води до промяна в геометрията на тялото (изкривяване), увеличено натоварване в ставите, дискомфорт и болежки на всевъзможни места. Променя се амплитудата на движение – в някои случаи тя е ограничена, в други е по-голяма, отколкото би трябвало да бъде. Ставаме много по-предразположени към контузии в ежедневието или докато спортуваме.

Защо, о, защо трябва да става така?!

Не трябва, обаче се случва. И то се случва в резултат от съвсем тривиални занимания като работа, седене, спане, ходене, спорт и т.н. Първият отчетлив симптом на мускулния дисбаланс е промяна в стойката на тялото. Тя може да намери израз в неестествена позиция на таза, на главата, на коленете, на раменете, на плешките, на гръбначния стълб, сещате се. Не след дълго се появяват и първите болки, които повечето хора отчитат като нещо нормално: "Хе-хе, старост-нерадост!". Само че то не е старост, а системна злоупотреба, която има две основни проявления:

• Скъсяване (респективно удължаване). Всичко, което изкарва тялото от неутралната му позиция за продължителен период от време, може да доведе до скъсяването на дадени мускули и удължаването на техните антагонисти. Непрекъснатото носене на токчета, например. Стоенето в изгърбено положение. Седенето само по себе си. Спането на висока възглавница. Едните мускули просто свикват да си седят в скъсено положение, а другите свикват да са разтегнати и си остават така с тенденция към влошаване.

• Стягане (респективно отслабване). Стягаме се в резултат от прекомерната употреба на едни мускули за сметка на други. Благодарение на това, употребяваните мускули стават много силни, но и много устойчиви на разтягане. Още по-лошо е, че неглижираните им антагонисти нямат необходимата сила да придърпат нещата към себе си в името на баланса. Класически пример за това е Понеделник. Или може би не знаете, че това е Националният ден за гърди и бицепс? Както и Сряда. И повечето Петъци. Това, че не сте "фитнесар", не ви застрахова по никакъв начин. Замислете се по колко пъти на ден си сгъвате китките, докато работите на компютър. А докато приготвяте вечерята? Сега се опитайте да се сетите по колко пъти ги разгъвате.

Значи всички сме обречени!!!

Съвсем не. Има хора, които могат да ви помогнат. Те се наричат физиотерапевти и персонални треньори. Вие също можете да си помогнете. Просто търсете баланс във всичко, което правите. Живейте и се движете балансирано и умно. Щом усетите, че имате склонност да вършите някои неща повече от други, намалете количеството на първите за сметка на обема на вторите. Ако вече имате проблем, преценете от какво естество е. Скъсяване ли е или е стягане? Ако е скъсяване, то най-вероятно разтягането за съответния мускул ще ви свърши работа. Ако считате, че сте прекалено стегнати в дадена област, по-скоро ще ви се наложи да направите антагонистичната й зона достатъчно силна, за да си възстановите загубения баланс.