Независимо дали го осъзнаваме или не, мозъците ни всеки ден биват обливани от най-различни послания, които формират и променят нашите възприятия за "добро" и "лошо". Благодарение на този факт, у повечето от нас няма ни най-малко място за съмнение, че биологичното производство е значително по-добрият избор от конвенционалното такова - както от здравословна, така и от етична и екологична гледна точка.
Нека отложим удоволствието от дискусията за здравословния ефект на биопродуктите за някой друг път, защото днес бих искал да си поговорим за тяхната устойчивост. Разгледано в екологичен контекст, понятието устойчивост означава начина, по който биологичните системи устояват на човешкото влияние и поддържат своето разнообразие и своята продуктивност.
Не бих заложил главата си, но съм склонен да споря, че в съзнанието на поне 7 от 10 души биопродуктите се свързват по положителен начин с това понятие. От лични наблюдения знам, че за много от тези хора биологичните методи за производство са по-безопасни за околната среда, понеже в тях не е застъпена употребата на пестициди.
Това не е така. Биологичните стопани имат право да третират продукцията си с пестициди с уговорката, че тези пестициди не са синтетични. Но това би трябвало да е страхотно, защото всичко, което не е синтетично, е натурално. А всичко, което е натурално, е страхотно!
Твърдо не. В подкрепа на това "твърдо не" могат да бъдат приведени различни сведения и логически доводи, но днес ще си послужим с едно много показателно изследване от все по-отдалечаващата се 2010 година. Неговата задача е да хвърли малко повече светлина върху наистина масовото разбиране, че натуралните и биологично сертифицирани пестициди допринасят за устойчивостта в по-голяма степен от синтетичните химикали.
Главното действащо лице в това изследване е един вид листна въшка, който представлява сериозна заплаха за соевите насаждения в Северна Америка*. Изследователите избират 4 нови инсектицида "с потенциално нисък риск", от които 2 са синтетични (конвенционални), а 2 са натурални (биологично сертифицирани). Включени са и 2 традиционни синтетични инсектицида за сравнение.
Първата серия от тестове има за цел да провери до каква степен тези 6 пестицида (4-те нови и 2-та стари) са токсични за два от естествените врагове на листната въшка (Harmonia axyridis и Orius insidiosus). Най-токсични за тези полезни буболечки се оказват двата традиционни синтетични инсектицида. От четирите нови инсектицида обаче двата биопродукта са значително по-отровни от синтетиката.
Следва тест за ефикасността на препаратите. В рамките на 1 и 2 седмици след пръскането биологичните пестициди изпъкват с по-ниска ефикасност от синтетиката (нужен е повече препарат за постигането на същия ефект), а конвенционалните продукти се оказват по-селективни (убиват предимно листните въшки, но не и други биологични видове).
  Ето я и графиката, демонстрираща ефикасността и селективността на препаратите. На нея биологичните пестициди са Beauveria bassiana и минералното масло (mineral
  oil), а новите синтетични химикали са spirotetramat и flonicamid. Bahlai CA et al
Bahlai CA et al
  Следната графика пък дава нагледна представа за въздействието на препаратите върху околната среда, където в колоната EIQ-FUR са публикувани показателите за негативно въздействие на база
  изразходваното на хектар количество. Bahlai CA et al
Bahlai CA et al
Тук сред четирите нови продукта биологичните пестициди отново се отличават, този път с по-пагубно екологично въздействие, като стойностите за минералното масло са меко казано главоломни.
Заключението гласи, че от изследваните нови пестициди синтетиката се отличава със значително по-голяма екологична устойчивост. Авторите отбелязват, че възприемането на един интегриран подход в земеделието би било далеч по-благоприятно за околната среда, отколкото даването на приоритет единствено на биологичните методи за производство. Тяхната препоръка е въздействието на всеки един препарат да бъде преценявано обективно (чрез методи като описаните по-горе), вместо да се правят прибързани генерализации за неговата устойчивост въз основа на това дали е био сертифициран или не:
"Отхвърляме противопоставянето на био и конвенционално и акцентираме, че за да бъде оптимизирана екологичната устойчивост, всяка една мярка трябва да бъде оценявана на база нейния ефект върху околната среда; политическите решения трябва да се вземат въз основа на емпирични данни и обективен анализ рискове/ползи, а не на условни класификации."
  
  
  * В САЩ се произвеждат около 35% от соята в цял свят. Китай, от своя страна, допринася за световното производство на соя с едва 6%.
  
  
  Източник: Bahlai, C., Xue, Y., McCreary, C., Schaafsma, A., & Hallett, R. (2010). Choosing Organic Pesticides over Synthetic Pesticides May Not Effectively Mitigate Environmental Risk in
  Soybeans PLoS ONE, 5 (6) DOI: 10.1371/journal.pone.0011250
 
                 
                 
                 
                 
                 
			 
				 
				 
				 
				 
                     
                     
                    

Добави коментар