Едва ли е нужно да обясняваме точно на вас защо не трябва да консумирате маргарин под никаква форма и при никакви обстоятелства. В противен случай, със същия успех бихте могли да се отдадете на шофиране в нетрезво състояние, на скачане от хеликоптер без парашут и на плуване в сярна киселина. Смятаме за безсмислено и да разбулваме всичките здравословни митове, на които разчитат производителите на този, ъ-ъ... продукт, защото виртуалните ни страници вече буквално преливат от информация на тема "Мазнини".
Вместо това, днес ни се иска да се абстрахираме от полюсите "полезно" и "вредно" и да разгледаме историята на маргарина и неговият абсурден възход от евтин и недостоен заместител на маслото до основен продукт в потребителската кошница на модерната домакиня.
За някои може би ще е изненадващо, че виновниците за случването на въпросното нещо са именно французите. В средата на ХІХ в. в държавата на тези прословути мазноядци настъпва сериозен дефицит на масло. Войната с Прусия е на път за избухне със страшна сила, а ако има нещо, което французите са знаели, то е, че не можеш да изхранваш войниците и простолюдието с боб и зърно, поне не и пълноценно. И така, през 1866 г. на Световната изложба в Париж Наполеон ІІІ обявява конкурс за разработването на нескъп и приемлив като вкусови характеристики и хранителна стойност заместител на маслото.
inm.comТри години по-късно един химик с името Иполит Меж-Мурие патентова субстанция, извлечена от говежда мас и емулгирана с
обезмаслено мляко. Той я кръщава олеомаргарин в чест на маргариновата киселина (мастна киселина, която всъщност се среща в невероятно малки количества в естествените мазнини) и внезапно печели
конкурса, обявен от правителството. Впоследствие продуктът започва да се произвежда масово, но така и не пожънва особен успех. Това не е особено изненадващо предвид факта, че по онова време
маргаринът е бил безцветно и потресаващо неугледно изделие, с неубедителен за опитното френско небце вкус.
Така през 1870 г. се стига до закупуването на патента от холандската фирма Юрген (Jurgen), която, апропо, стои в основата на днешния гигант на пазара на бързооборотни стоки Юниливър (Unilever). Други северноевропейски фирми също осъзнават потенциала на новия продукт и бързат да скочат на въртележката, така да се каже. Постепенно млекопроизводителите започват да усещат зараждащата се заплаха и до края на века успяват да прокарат закони за защита на маслото в няколко държави. Един от тези закони предвижда оцветяването на маргарина в розов цвят, но, за наше най-голямо съжаление, не просъществува дълго.
Както можете да се досетите, по това време маргаринът е преди всичко животински продукт. Но с увеличаването на дефицита покрай Първата световна война и с развитието на технологиите започват да се разглеждат някои алтернативни суровини под формата на растителни олиа от соя, памук, рапица и царевица. При тях обаче имало един малък проблем заради течното им агрегатно състояние. Това не спряло предприемчивите производители и те не след дълго установили, че обработката на олиата с водородни атоми под налягане в присъствието на метален катализатор като никел или паладий довежда до тяхното втвърдяване.
inm.comПрез следващите няколко десетилетия маргаринът продължава да се развива като смес от животински и растителни мазнини. Скоро
настъпва Втората световна война, а с нея и военните порциони и либерализирането на законодателството. Това помогнало на въпросната псевдохрана за първи път да вземе пазарно надмощие над маслото.
Единственото оръжие на млечния продукт останал цветът, тъй като производителите на маргарин все още нямат право да добавят жълти оцветители към изделието си. Изход от това неудобство те намират,
пускайки на пазара жълти бои, с които домакините сами можели да смесят нелицеприятната субстанция и да я сервират на нищо неподозиращите си гости. Постепенно животинските мазнини в маргарина
напълно изчезват благодарение на сериозните правителствени субсидии, насочени към зърнопроизводителите.
През 50-те години на ХХ в. се появяват първите защитници на т.нар. липидна хипотеза (а именно, че животинските мазнини са причинител на сърдечно-съдови заболявания) и изведнъж от жалко подобие на масло, маргаринът се издига до агресивно маркетиран здравословен супергерой.
Останалото, както казват, е история. В днешни дни производителите на маргарин отчаяно продължават да залагат на полезността на продукта си, като не спират да измислят нови и нови начини да ни предложат негови "лайт" версии или пък да вкарат в него още някой витамин или дори фибри. Но вие знаете. И тялото ви знае...
Добави коментар