В един прекрасен юнски ден от далечната 1965 година, шотландецът, останал в клиничните архиви като господин АБ, пристига с всичките си 207 килограма в Медицинския факултет на Кралската Болница в Дънди. Там той споделя, че му е писнало да бъде дебел и има намерение да премине на пълен глад, докато отслабне. Учебното заведение сигурно е приело решението му с особен ентусиазъм, тъй като едва ли всеки пред портите им са чакали тълпи от хора, готови да гладуват в името на науката. "Диетата" на господин АБ трае година и седемнадесет дни. Правилно прочетохте, човекът не е сложил храна в устата си в продължение на 382 дни. Това са 9168 часа.
Защо не умира от глад? Ами, защото е разполагал с индустриални енергийни запаси под формата на телесни мазнини. Разбира се, екипът на медицинското училище го мониторира непрекъснато и се грижи, доколкото е възможно, всичко да протече нормално. Господин АБ получава добавки под формата на мая през първите 10 месеца и мултивитамини на ежедневна база. Около стотния ден нивата на калий в организма му спадат и по този повод е предвидена суплементация с таблетки в продължение на 70 дни. Съвсем логично, "пациентът" ходи по голяма нужда изключително рядко – веднъж на всеки 40-50 дни.
На всеки две седмици се правят кръвни изследвания, а въглехидратният метаболизъм е тестван на девет пъти за целия период. През последните 8 месеца от поста, нивата на кръвна захар на господин АБ са постоянно занижени. Те се въртят около 2 милимола, което е около два пъти по-малко от минималните референтни стойности. Това обаче не дава отражение върху здравословното му състояние.
inm.comАко изглеждате така, значи е време за
действие
Предполагам, че повечето от вас се интересуват предимно от теглото, което шотландецът е успял да смъкне вследствие от един подобен експеримент. Точната цифра е 125 килограма. Пет години по-късно, той е качил "само" 7 килограма, с което показва, че усилията му не са били напразни.
Сега може би е редно да кажа няколко думи за механизма, който задържа душата на господин АБ (а и на много други гладуващи хора по света) в слабеещото му тяло. В общия случай, когато приключите с последното си хранене, тялото ви извлича енергия от глюкозата в кръвообращението и черния ви дроб. След като напълно асимилирате менюто си, тогава организмът прибягва до гликоген и до собствените си мазнини. Гликогенът е нищо повече от много молекули глюкоза накуп, които се складират в черния дроб и мускулите. Мазнините са си мазнини. Смята се, че гликогенът стандартно се изчерпва след 36-48 часа глад, но това твърдение е съвсем условно. Едно е сигурно – той свършва, преди да са свършили мазнините. Когато това се случи, енергия може да бъде добита и от разграждането на мускули, което е крайно печално явление и може да бъде ограничено единствено чрез трениране с някаква форма на съпротивление.
inm.comТа, основният източник на горивото остава мастната тъкан. За целите на организма, тя се разгражда на
две вещества – глицерол (който може да се конвертира в глюкоза) и свободни мастни киселини (които пък могат да се конвертират в едни химикали, наречени кетони). Тялото съвсем чудесно може да се
справя с ежедневните си задачи, захранвано от глюкоза и кетони, докато ви свършат мазнините. Ако си падате по цифрички, сигурно ще ви е интересно да научите, че един 70-годишен мъж с нормално
телосложение съдържа около 1900 калории (~ 8 000 килоджаула) под формата на гликоген и около 96 000 калории (~ 400 000 килоджаула) под формата на мас.
Излишно ли е да акцентирам, че боренето на излишните килограми с пълен глад е опасно и безумно занимание? Съществуват изключително много документирани случаи на гладна смърт, настъпила вследствие от сърдечна недостатъчност, обструкция на тънкото черво и други драматични събития. Някои хора пък умират от лактатна ацидоза (натрупване на млечна киселина и увеличаване на киселинността в тялото) по време на захранващия период след поста. Да не говорим за това, че когато човек е гладен, толерантността му към околните може да бъде измерена единствено с отрицателни числа.
Иначе гладът е нещо съвсем естествено и е познат на човечеството от самото му съществуване насам. Съществуват и много изследвания, които показват, че той е здравословен при определени обстоятелства. На това се базират много протоколи за периодично постене – хранителен принцип, за който ще стане дума друг път.
Добави коментар