Бидейки леко фанатизиран по темата за здравословното хранене, често се чудя що ли за ужасен баща ще стане от мен някой ден. И колкото повече години оставям зад гърба си, толкова повече започвам да се притеснявам от деня, в който ще ми се наложи да възпитавам първото си дете как да се храни.
В съзнанието ми нахлуват болезнени спомени, в които майка ми и баба ми са ме притиснали към един стол в кухнята и с общи усилия се опитват да натикат в невръстното ми лице огромна лъжица кисѐл от тиква; след това по подобен начин познах ужаса от спанака, пилешкото фрикасе, ориза с чушки и домати и какво ли още не.
Имах нужда от удивително дълго време, за да открия, че тези ястия всъщност изобщо не са толкова отвратителни, колкото са ми се стрували. Днес съм в прекрасни взаимоотношения с почти всичко на масата. Продължавам обаче да се чудя кое е това, което кара хлапетата буквално да мразят някои храни, напук на всички супергеройски усилия на родителите им.
Според някои учени, проблемът се корени именно в тези усилия. Всъщност, малчуганите съвсем не горят от нетърпение да си натъпчат в уста нещото, за което ние усърдно настояваме, че е супер полезно. Положението става още по-плачевно, ако прибегнем към тактиката с евентуалните бъдещи здравословни последици от тип "ще си останеш палечко/палечка", "ще те надвие кучето", "ще се разболееш" и т.н. Трудно е да се каже защо е така, но бихме могли да предположим, че отрочетата не дават и пет пари за логичните ни доводи в случай, че им пробутваме храна, която няма да им донесе удоволствие или дори ще им причини неудоволствие.
Тук даже не става дума толкова за самия вкус на ястията, колкото за всички емоционални асоциации, които те могат да предизвикат у малките. Затова е много важно да можем да се поставяме на тяхно място, а единственият начин да се случи това е чрез комуникация.
inm.comНерядко децата намират външния вид на някои храни за странен. Понякога това може да се дължи изцяло на техния цвят или
на факта, че ястието им напомня на друго нещо, което те не биха изяли (едно изследване установява, че
карфиолът нерядко се оприличава на овца и, че краставиците погрешно се разпознават като тиквички). Решение в такъв случай може да бъде установяването на нови асоциации с продукти, които вече са им
любими или поне познати. За целта бихте могли да смесвате храни, за да промените цвета им, да ги изрязвате в различни форми и да насърчите детето да си играе с тях така, че да изгради положително
отношение.
Стане ли въпрос за текстура (твърдост, жилавост, гъстота, рядкост), нещата придобиват още по-неспасяем характер. Реши ли хлапето, че гъстите манджи са "гнусни" или ще трябва да разреждате всичко до неузнаваемост, или ви предстои много сериозно проучване какво се крие зад тази неприязън. Тук спасението се крие във факта, че една и съща храна може да придобива различни текстури взависимост от начина на приготвяне.
Освен това, какви родители ще бъдем, ако не проявим и малко подмолна изобретателност? Тук се сещам за един случай, в който главни герои отново са баба ми и майка ми. Аз още не съм роден, поради простата причина, че родителите ми все още не се познават, а майка ми е съвсем невръстна. Тя обожава варени яйца, но не може да понася пържени. Баба ми обаче е упорита жена и си е навила на пръста, че детето трябва да се научи да яде яйца във всякакво агрегатно състояние. Пита дъщеря си как предпочита закуската и получава редовния отговор: "В джезве!". Взима джезвето, но този път, вместо да го напълни с вода, загрява мазнина и в нея изпържва яйцето. Детето е в матова ситуация и няма друг избор, освен да си изяде поръчаното. Останалото е друга история...
Добави коментар