Ако човек, разполагащ с достатъчно голям лост, може да премести Земята, то би било логично човек с достатъчно здрава сламка да може да я изпие, нали? Добре, де, знам, че няма кой знае колко логика в подобна аналогия, но пък все някак трябваше да започна настоящия материал.
Работата е там, че се отнасям със значително подозрение към всички прибори за еднократна употреба. Пластмасовите сламки не правят изключение от това. Даже заемат челно място в личната ми класация, озаглавена "Топ 30 на приборите за еднократна употреба, които ми причиняват конвулсии от пръв поглед!". Разбирате ли, няма нищо естествено в това човек доброволно да се храни или пие с помощта на пластмаса. И въпреки това, фактите са налице – използваме все повече пластмасови чинийки, чашки, вилички, лъжички, ножчета и т.н., и т.н... А сламките... сламките сякаш винаги са си били направени от този ужасен материал. Много добре си спомням как едно време в голямото междучасие си купувах от онези малки "натурални" сокчета с още по-малките сламчици, които, въпреки заострения си връх, отказваха да проникнат в кутийката и да ме срещнат със съдържанието й. Огъваха се до безобразие, след което ставаха още по-неизползваеми, ако подобно нещо въобще е възможно.
Та мисълта ми беше... каква ми беше мисълта? Мисълта ми беше за здравите и непластмасови сламки. Защото те съществуват и не стига, че не са пластмасови, а са титаниеви. Нда. Чист титан, който не влиза в реакция с напитките, каквито и да са те, няма вкус и мирис и не е алергенен. И може да пробие всичко – от кокосов орех, до аквариума с рибките, ако сте в подходящото питейно настроение.
Ето ви и още малко технически характеристики: дължина 18 см, вътрешен диаметър 5.35 мм, външен диаметър 6.36 мм и ъгъл на чупката от 40º. Какво повече ви трябва? Цена? 18 долара за бройка, ама това не трябва да ви притеснява, защото не се доставя до България.
Затова гледайте клипчето и кажете "Не!" на пластмасовите прибори или поне на сламките!
Добави коментар