Синдромът на празния кошер: има ли го у нас?

Отговорът е "Не", според проучване сред родните пчелини. Но други фактори повишават смъртността на пчелите
Синдромът на празния кошер: има ли го у нас?

Пчелите не са просто жилещи гадини или безценни производители на мед. Както добре знаем, малките жужащи насекоми са сред важните елементи в поддържането на екоравновесието и изобщо на живота на нашата планета.

За съжаление, през последните няколко години в световен мащаб се наблюдава безпрецедентното им изчезване. То е познато като Синдром на празния кошер и се характеризира с рязко намаляване на броя на пчелите-работнички в даден кошер, докато в него има пчела-майка, пило и хранителни запаси. Не се откриват мъртви пчели около и вътре в кошера, а изоставените хранителни запаси не стават обект на кражба от други пчелни семейства.

"Именно този синдром води до големи загуби на пчелни семейства в Европа и особено в САЩ", поясни Пламен Димов, координатор на кампанията "За пчелите и хората", която стартира в началото на тази година у нас. От 2006 г. в САЩ измирането и изчезването на пчели годишно достига до над 30% от пчелните семейства, а и в Европа загубите са приблизително същите.

У нас теренното проучване на пчелините е инициирано от Гражданска група "За пчелите и хората" и фондация Credo Bonum и включи общо 41 пчелини (голяма част от които разположени в Северна България). Резултатите от обиколката и наблюдението им показват, че на територията на страната няма случаи на т.нар. Синдром на празния кошер. Пчелите у нас все пак изчезват: от общо 4368-те пчелни семейства, 1498 са загинали (34%). Повишена смъртност (над 10% годишно) е констатирана при 29 пчелина, а такава до 10% има в 12 пчелина.

За високия процент смъртност има съвсем конкретни причини и на първо място сред тях е отравянето с пестициди. От всички загинали пчелни семейства, 64% (959 семейства) са станали жертва именно на химическо отравяне.

Проблемът е много сериозен, тъй като на практика тези препарати са разрешени за ползване в Европейския съюз, но фермерите, които ги ползват, трябва предварително да уведомяват, че ще пръскат насажденията си. У нас това обикновено не се случва, а съответните комисии към областните дирекции "Земеделие", които трябва да проверяват сигнали за натровени пчели, реагират бавно и след това доказването на вредата и съответно санкциите за фермерите са много трудна задача.

Според експерти, най-опасни са неоникотинидните пестициди, с които се третират семена, но впоследствие се наслояват и в цветовете на растенията. Пчелите, които събират нектар от такива растения, го носят в кошера и хранят с него малките пчелички. По този начин се получава непряко отравяне, известно още като акутно.

Ценните насекоми страдат и от смъртоносни болести. Най-сериозни сред тях са вароатозата и нозематозата.

Първата е паразитна – причинява се от определен вид кърлеж (Varroa jacobsoni), който се захваща за гърба на пчелите, смуче от тях кръв (хемолимфа) и снася яйцата си на мястото на пчелните ларви.

Нозематозата е една от най-разпространените болести по възрастните пчели и също се причинява от паразит, но вътрешноклетъчен.

Други причини за измирането на пчелите са гладът (5% от смъртните случаи) и грешките при развъждането им (2%).

Добави коментар

Моля, пишете на кирилица! Коментари, написани на латиница, ще бъдат изтривани.

Хороскоп

Телец
21 април – 21 май