Моралната страна на месоядството

За мястото на животните в екосистемата
Моралната страна на месоядството

Да не се яде месо е модерно. Нямам намерение да доказвам истинността на едно подобно твърдение, защото смятам, че тя е повече от очевидна. Не ме разбирайте погрешно, аз почти нямам проблем с това. Проблемът ми е по-скоро с начина, по който много от последователите на тази мода демонстрират и защитават своя избор. Те са "информирани", многословни, агресивни, безкомпромисни. Всеядните никога не са изпитвали необходимостта така ревностно да бранят своя хранителен инстинкт. Та има ли нещо по-естествено от това да се яде всичко, в това число и месо?

Затова и повечето от нас трудно могат да надделеят в евентуален словесен двубой с представители на веге-обществото, които буквално ще ви заринат с доводи защо техният избор е по-правилният не само от здравословна, но от духовна, екологична, морална гледна точка. А може би, както бях прочел онзи ден на стената на петъчния пазар, за който вече ви разказахме, "ако ядеш месо, то съзнанието не може да функционира адекватно и това, което казваш, винаги не ще има тежест в подобен форум". А може би не?

inm.comНе знам доколко следите чуждестранните медии, но в края на март тази година списание Ню Йорк Таймс обяви конкурс за есе на тема "Защо е морално да се яде месо" в опит да накара иначе безмълвните месоядни да помислят, да надигнат глас и да изложат логичните си доводи. Е, конкурсът приключи в началото на май, при това със зашеметяващ успех. За него бяха изпратени около 3000 творби, който бяха оценени по достойнство от петима от най-обективните критици на консумацията на животни: Питър Сингър, Майкъл Полан, Джонатан Фоер, Марк Битман и Андрю Лайт. Много ми е приятно да ви представя есето, което беше класирано на първо място от тези скептични хора. Не за друго, ами защото то заслужава да достигне до повече българи, които досега не са се замисляли по тези въпроси. Аз самият не бих могъл да кажа нещата по-добре от неговия автор – Джей Бост.

Бъди благодарен за месото

Аз съм бивш вегетарианец и въпросът "Етично ли е месоядството?" непрекъснато се върти в главата и сърцето ми. Причините, поради които станах вегетарианец, после веган, а впоследствие се завърнах към съзнателната консумация на месо, са до една етични. Етиката, стояща зад НЕяденето на животни, е очевидна: животните се отглеждат и избиват в жестоки условия; зърно, което би могло да отиде за гладните, се дава на добитък; нуждата от пасища стимулира изсичането на горите; ядейки месо, ние биваме въвлечени в убийството на чувствителни живи създания. С изключение на последния довод, нито един от тези аспекти на месоядството не е задължителен и все пак именно затова в някои случаи яденето на месо е неетично. Тук стигаме до основния ми аргумент: яденето на месо, отгледано при определени условия, е етично; яденето на месо, отгледано при други условия, е неетично. По същия начин приемането на зеленчуци, тофу или зърно може да бъде етично и неетично в зависимост от спецификата на производството.

Кои са тези "правилни" и "грешни" начини за отглеждане както на месо, така и на растения? За мен те са най-добре обобщени в "Етика на земята" от Алдо Леополд: "Едно нещо е правилно, когато не нарушава целостта, стабилността и красотата на биотичната структура. Грешно е, когато ги нарушава." Докато учех агроекология в аризонския колеж Прескот, се убедих, че ако "етична" диета е тази, която има най-малко деструктивен ефект върху планетата, то при някои обстоятелства, като например животът сред сухите шубраци на Аризона, яденето на месо е възможно най-етичното нещо, което мога да направя.

inm.comЕдна добре гледана, свободна крава е в състояние да преобразува слънчевата светлина, уловена от растенията, в концентрирани калории и протеин с помощта на микроорганизмите в червата си. Слънце > разнообразни растения > крава > човек. От етична гледна точка една подобна картинка изглежда далеч по-чиста от пропитата от фосилни горива схема на обработено с трактори поле > поливна соева монокултура > машинна жътва > преработка > тофу > транспорт > човек.

Днешната месна индустрия може и да е екологично глупава и етично сбъркана, но за щастие това се променя и съществуват редица примери за благотворни от еко гледна точка пастбищни практики. Факт е, че повечето агроеколози са на мнение, че животните са неразделна част от истински устойчивите земеделски системи. Те са в състояние да преработват хранителните вещества, да допринасят за почвеното качество и да превръщат слънцето в храна по начини, които биха били непосилни за нас, ако не разполагахме с горива. Ако "етично" значи да живееш по най-екологично полезен начин, то при определени обстоятелства, с които всеки е длъжен да се запознае, яденето на месо е етично; всъщност, неетичното в случая може да се окаже именно НЕяденето на месо.

SoyavitОстава обаче проблемът с убийството на живо същество. Поставен пред него всеки един от нас трябва да си зададе въпроса: Желая ли да разделя света на създания, които заслужават да бъдат пощадени от неизбежното и такива, които не заслужават? Или едно подобно разделение е безнадеждно изкуствено? Сещам се за стихотворението "Възхвала на самопорицанието" от Вислава Шимборска, което завършва по следния начин:

Няма нищо по-животинско

от чистата съвест

на третата планета в Слънчевата система

За мен яденето на месо е етично, когато отговаря на три условия. Първо, приел си биологичната истина, че на тази планета смъртта поражда живот и, че всеки живот (включително и нашият!) е просто временно складирана слънчева енергия. Второ, съчетал си това осъзнаване с ценното човешко чувство на състрадание и си избрал да ядеш етично отгледани храна, зеленчуци, зърно и/или месо. Трето, благодарен си.

*****

В заключение ще се поддам на изкушението да добавя нещо, като ви покажа една лекция, към чиито край самият Майкъл Полан ще ви помогне да добиете по-добра представа какво е мястото на животните в една устойчива екосистема (има субтитри на български, които можете да активирате от менюто на плеъра):

Добави коментар

Моля, пишете на кирилица! Коментари, написани на латиница, ще бъдат изтривани.

Хороскоп

Овен
21 март – 20 април