Често ми се случва да мисля, че сайтове като нашия нямаше да бъдат това, което са, ако хората бяха в здравословни взаимоотношения с менюто си. Или пък, ако поне можеха да разпознават истинската храна сред всичко онова, което достига до масата им по неведоми пътища, произведено е по незнайни начини от още по-незнайни суровини и оказва крайно мистериозно въздействие върху здравето им.
Същото явно си е мислил и Майкъл Полан преди да напише "В защита на храната". Ако за първи път чувате името му, трябва да знаете, че той не е поредният диетолог, нутриционист, доктор или друг въоръжен с научни звания човек, който обяснява разни сложни неща за токсините, нутриентите, метаболизма и хормоните. Майкъл Полан е един изключително умен журналист, който, за щастие, задълбочено се интересува от храна. И, ако го питате, най-вероятно ще ви отговори, че науката е най-лошото нещо, което някога се е случвало с храненето.
ИК Изток-ЗападЗначителна част от книгата си той посвещава именно на начина, по който
научното знание, попаднало в ръцете на хранителната индустрия, държавата и журналистиката, става причина за изчезването на истинските храни от чинията на западното общество и за замяната им с
пакетирани псевдохранителни продукти. Болшинството от тези процеси са разгледани в контекста на американската действителност, но имат стойност и за българите дотолкова, доколкото същите тенденции с
известно закъснение се наблюдават и у нас.
Ценността на "В защита на храната" обаче отива далеч отвъд чисто историческата информация. Според мен, тя се крие най-вече в способността на автора по изключително достъпен начин да представи на читателите си един модел на мислене и отношение, който ще им даде възможността да ядат добре, без да "разбират" от хранене. Факт е, че науката и до ден днешен не е успяла да отговори еднозначно на множеството "диетични" въпроси, които ежедневно си задаваме. Факт е, също така, че неотдавна те изобщо не са ни интригували, защото сме имали култура на хранене. Нещо, което хората са правили много преди да разберат, че в месото има пълноценен протеин, в растенията – витамини и антиоксиданти, а в рибата – омега-3. Пример за това са и многото цитирани изследвания на традиционни примитивно живеещи общества, сред които модерните болести са също толкова непознати, колкото и засукани думички като "фитонутриент" и "аминокиселина".
Ken LightЗа тези от вас, които нямат нито времето, нито желанието да проследят книгата
в нейните сравнително неусетни 190 страници, бих препоръчал само последните 50 от тях (Част ІІІ: Преодоляването на нутриционизма). Въпреки, че авторът не е привърженик на даването на универсални
формули за благоденствие, в тази част той дава някои прости съвети, които сами по себе си могат да провокират сериозен размисъл. Като например защо е добра идея да плащате повече за храна, да си
готвите, да ядете на маса, по възможност в компанията на други хора, да го правите бавно и с мисъл...
Всъщност, самият Полан казва, че ако трябва да вмести есенцията на книгата си в 7 думи, то те ще бъдат "Яжте храна. Не твърде много. Предимно растителна." Зад тези три, наглед прости, насоки се крие дългогодишната работа на самия автор и буквално стотици статии, книги и изследвания, с които проявяващите по-задълбочен интерес могат да се запознаят. Въпреки, че "В защита на храната" е ориентирана предимно към американския читател и на места е доста субективна, бих казал, че е една от малкото специализирани книги на българския пазар, която ще ви се отплати за всяка минута, прекарана в четене.
Добави коментар