Един от чуждите сайтове, които следим с удоволствие, се нарича Greatist. Горещо го препоръчваме и на вас, защото това е едно от сравнително малкото места в интернет, които пишат по нашата тематика по доста умерен, сравнително обективен и интересен начин.
Започваме така, тъй като днешната история е на неговия основател и президент Дерек Фланцрайх.
Преди повече от година Дерек стартира на сайта си кампания под наслов Six-Pack Abs in Six Weeks (Шест плочки за шест седмици). Идеята е проста, но не твърде простоосъществима. В продължение на 6 седмици, Дерек ще преследва онова, към което се стреми огромната част от всички трениращи, диетиращи, суплементиращи, детоксикиращи и какви ли още не хора, които четат здравословната част от интернет: Плочки! Планът е класически: повече движение, диета с ниско съдържание на въглехидрати и високо съдържание на протеин, рибено масло, витамин D, минимум 8 чаши вода дневно.
Няма да ви преразказвам в подробности шестте седмици. Ако ви е интересно какво се случва през тях, бихте могли да го направите на absperiment. Важното е, че в качеството си на традиционно физически активен човек без кой знае колко излишни подкожни мазнини, Дерек в крайна
сметка успява да изкара на показ коремната си мускулатура и след приключването на експеримента изглежда по този начин:
Greatist
Всъщност, дори и това не е толкова важно. По-важно е с какви впечатления остава Дерек в резултат от това си постижение:
"Исках да разбера дали плочките ще ме направят щастлив и, ако не, защо всички са толкова убедени в тяхната важност. [...] Постигането им се отрази на всичките ми взаимоотношения - както професионални, така и лични. Беше наистина ужасно. [...] Но това е една страхотна история. Страхотна е, защото тя много добре доказва онова, което се опитваме да покажем на хората с Greatist - че здравето е по-скоро щастие, отколкото супер стриктното спазване на хранителен и тренировъчен режим."
Именно заради това Дерек бърза да се отърве от трудно извоюваните си плочки колкото е възможно по-скоро. Завръща се към старите си умерено здравословни навици, но най-вече към старото си жизнерадостно аз. То му позволява да яде хот-дог и чипс дори и след 21 часа вечерта и да се радва на един пълноценен и балансиран живот, изпълнен с хора и споделени удоволствия.
Странното обаче е, че дори и една година след края на експеримента той все още не може да се отърве от някои психически отклонения. Като страха от безусловни правила, например. Като съзнанието, че вкусната храна е по-скоро възнаграждение, което трябва да бъде заслужено. Като деформираната представа за това какво всъщност е нормално телосложение и задушаващото чувство, че ако нямаш плочки, значи си дебел.
Но дори и това не е толкова важно. Най-важното е, че в крайна сметка Дерек успява да затвърди у себе си пълната увереност, че: "Никой няма право да казва на никого какво представлява щастието". Че "Човек няма нужда от плочки, за да бъде щастлив. И понякога извоюването им може да го направи нещастен".
Бъдете съзнателни и сами преценявайте от какво имате нужда, за да бъдете истински щастливи. Ако това са плочките, има милион и един начина да ги постигнете. Затова сме ние - да бъдем винаги на помощ с правилната фитнес мотивация и съвети.
Ако обаче преследвате плочки само заради идеята, че всеки човек във форма трябва да ги има, това ще ви излезе през носа милион и един пъти. Помнете, че фитнесът не е точно определен външен вид, а комплексът от неща, които можете и чувствате с тялото си. Ако тялото ви и най-вече главата ви не се чувства добре, това не е фитнес.
Добави коментар