Ако поне малко се интересувате от хранене, има доста голяма вероятност да сте чували за палео диетата, която придоби популярност и у нас през последните 1-2 години. А ние, като хора, които се интересуват от хранене доста повече от поне малко, все още не можем да разберем какво точно представлява тя.
В една от ранните си разновидности палео диетата е представена като режим с умерено съдържание на въглехидрати и ниско съдържание на наситени мазнини. Възходът на нисковъглехидратните режими съвпада с масовизирането на палео-концепцията и много нейни привърженици днес ограничават въглехидратите за сметка на наситените и мононенаситените мазнини като основен източник на енергия. В последно време някои автори дори твърдят, че палео-последователите могат да включат в менюто си някои млечни и дори зърнени храни – продукти, които стандартно бяха абсолютно табу. Други настояват, че въглехидратите не са проблем, стига да идват от богати на нишесте зеленчуци, а не от зърнени култури. Но при положение, че се внимава с мазнините.
Та, какво е палео диета? Високовъглехидратен или нисковъглехидратен режим?
Колко протеин се яде? Колко и какви мазнини? Кои млечни продукти са позволени и позволени ли са въобще? Всички зърнени продукти ли трябва да се избягват?
Освен това, кое би следвало да предопределя отговорите на тези въпроси? Това, което са консумирали нашите палеолитни предшественици или това какъв е оптималният хранителен режим за един съвременен човек?
Ние сме на мнение, че отсъствието на дадена храна през Палеолита не е гаранция за нейната вредност. С развитието на земеделието и животновъдството преди около 10 000 години, хората започват да консумират значителни количества млечни продукти, варива, зърнени култури, алкохол и сол. Нима за това време организмът ни не е успял да се адаптира към тези храни или поне към част от тях?
Още повече, че едва ли има някой, който със сигурност знае как са
се хранили нашите палео баби и дядовци, особено ако се вземат предвид и някои географски и културни особености. Има етноси като ескимосите и масаите, чиято традиционна диета се е състояла предимно
от мазнини (до 90% от калориите при първите и 60-70% – при вторите). От друга страна, основният източник на енергия за древните обитатели на островите Окинава и Китава очевидно са били
въглехидратите, съставляващи средно 65% от калорийния им прием.
И както диетата може да варира от популация до популация, по същия начин може да варира и индивидуалната толерантност към една или друга храна. Ето защо има хора, които се кълнат, че млечните продукти ги тровят, докато други се препитават предимно с такива и се чувстват и изглеждат отлично. За някои въглехидратите са перфектното гориво, докато за други са просто "празни калории".
Не ни разбирайте погрешно. Считаме, че палео диетата може да ни
научи на някои много хубави неща като избягването на произведени в индустриални условия продукти, някои традиционни методи за приготвяне на храната, отглеждането на собствена такава взависимост от
условията, с които разполагаме, важността от присъствието на достатъчно животински протеин и мазнини в менюто ни.
Що се отнася до потенциални "вредители" като млечните и зърнените, оставяме преценката на вас самите. Опитайте да ги елиминирате напълно за 1 месец от менюто си и следете как ви се отразява това. Впоследствие можете да направите постепенно завръщане към млечните, като започнете с продукти на млечна ферментация като кисело мляко, сирене и кашкавал. В случай, че не се чувствате добре, значи те наистина не са вашата храна. По същия начин бихте могли да постъпите и със зърнените, като при евентуално завръщане разчитате по-скоро на древни култури като спелта, камут, лимец, елда (гречка) и безглутенови зърна и псевдозърна като ориз, киноа и амарант.
И най-вече – недейте да мислите прекалено много за това, което хората преди вас може би са или не са яли. Наблюдавайте себе си тук и сега и реагирайте според личните си усещания и интуицията си.
Добави коментар