Научните думички, които ползваме, без да разбираме

Защото трябва да се говори правилно
Научните думички, които ползваме, без да разбираме

Аз съм последният човек, който ще ви каже, че разбира от наука, но това не ми пречи да се опитвам всеки ден. По няколко пъти. Това горе-долу ми помага да наричам нещата с правилните им имена в 9 от 10 случая и да не пиша твърде много глупости.

Едно от изданията, които са ми помогнали в това отношение, е Scientific American, където доста добре преразказват и поясняват изследвания, до които нямам пълен достъп и не разбирам съвсем добре, а освен това пишат и статии, разказващи науката на един достъпен за неучени хора език.

Точно там попаднах на един материал, провокиран от склонността ни да използваме разни думички, с чието значение не сме напълно наясно. Ако случайно някоя от тях ви накара да се сетите за себе си, не се сърдете - доскоро и аз си мислех, че медицинският термин за разширяване на кръвоносните съдове е "вазолидация"*. Провал. Важното е човек непрекъснато да държи очите и ушите си отворени и да предприема нужните корективни действия...

Хипотеза. Това не е най-често използваната от средностатистическия българин дума, но определено заслужава внимание, за да се знае къде започва хипотезата, къде свършва хипотенузата и къде зимуват хипопотамите.

Та, хипотезата започва там, където имаме предложено и научно проверимо обяснение за определено явление. Проверката става с помощта на експерименти, които биха я опровергали, ако дадат определен резултат.

Теория. Проблемът на теорията е, че всеки си я има - "Моята теория е, че Иван е привърженик на палео диетата, понеже е гледал прекалено много "Семейство Флинтстоун" и "Кро", когато е бил малък!".

В науката обаче теория е такова обяснение за даден набор от събития или явления, което е било потвърдено или установено чрез последователно наблюдение или експерименти. Една теория е в състояние да прогнозира бъдещи събития или наблюдения от същия род и да бъде подложена на допълнителни тестове посредством експерименти.

Скептицизъм. Да си скептичен по отношение на нещо в неспециализиран разговор може и да значи, че не ти се иска да повярваш в него.

Да си скептичен понаучному обаче ще рече, че си склонен на повярваш само в онези твърдения, за чието съществуване има солидни доказателства и то е проверимо с помощта на експерименти и/или наблюдение. Всичко останало е в сферата на жанровете фантастика, фентъзи и религия.

Значимост. В медиите често може да бъде прочетено или чуто, че еди-кой-си е много значим поет, писател, революционер или дори учен.

"Значими" учени обаче не съществуват, защото те знаят, че нещо е статистически значимо само тогава, когато е малко вероятно то да бъде плод на случайността. А "малко" е толкова малко, колкото е предварително определеното равнище на значимост.

Натурално. Това ни е може би любимото, защото се сблъскваме с него по няколко пъти в минута. Един етикет, който се лепи навсякъде, където се търси синоним на "здравословен". Работата е там, че не всичко синтетично е вредно, а още по малко път всичко естествено е полезно. Вече сме давали примера с мухоморките и петрола, арсенът е удачно ново попълнение, ако ни четете толкова редовно, че вече сте научили всичките ни лафове наизуст.

От Scientific American пък ни напомнят, че имаме сериозен проблем и с думата "органичен", която в химията значи ни повече, ни по-малко въглеводород или в краен случай - някое негово производно. Биологичен е още по-готино, защото ни дава възможност да обхванем абсолютно всички живи организми на планетата. Дори и ГМО!

* Правилната дума всъщност е вазодилатация

По статията от Scientific American "Just a Theory": 7 Misused Science Words

Добави коментар

Моля, пишете на кирилица! Коментари, написани на латиница, ще бъдат изтривани.

Хороскоп

Стрелец
23 ноември – 21 декември