Любовта свързва, но не е връзка. Една връзка е нещо завършено. Една връзка е съществително; крайната спирка е пристигнала, меденият месец е приключил. Сега няма радост, няма ентусиазъм, сега всичко е свършило. Можете да продължите така, просто за да спазите обещанията си. Можете да продължите така, защото е удобно, комфортно, уютно. Можете да продължите така, защото няма какво друго да направите. Можете да продължите така, защото ако го нарушите, това ще ви създаде много проблеми. Връзката означава нещо завършено, готово, затворено.
Любовта никога не е връзка; любовта е свързваща. Винаги е река, течаща, безкрайна. Любовта не познава пълното спиране; меденият месец започва, но никога не свършва. Тя не е като роман, който започва в определен момент и завършва в определен момент. Тя е непрекъснато явление. Любовниците приключват, любовта продължава; тя е непрекъснат процес. Тя е глагол, не съществително.
И защо свеждаме красотата на свързването до връзка? Защо толкова бързаме? Защото свързването е несигурно, а връзката е сигурност. Връзката има стабилност; свързването е просто среща на двама непознати, може би просто да пренощуват заедно и на сутринта да си кажат сбогом. Кой знае какво ще се случи утре? И ние толкова се страхуваме, че искаме да го направим сигурно, искаме то да стане предсказуемо. Бихме искали утре-то да съответства на нашите представи, не му позволяваме свободата да има свой собствен глас. Така че незабавно свеждаме всеки глагол до съществително.
Вие сте влюбени в една жена или в един мъж и веднага започвате да си мислите за брак. Да го направите легален договор. Защо? Как законът влиза в любовта? Законът влиза в любовта, защото любовта не е там. Това е само една фантазия и знаете, че фантазията ще изчезне. Преди да изчезне, подредете нещата, преди да изчезне, направете нещо, за да стане невъзможно да се разделите.
В един по-добър свят, с по-медитативни хора, с малко повече просветление, разпространено по земята, хората ще обичат, ще се обичат безкрайно, но любовта им ще остава свързваща, не връзка. И не твърдя, че любовта им ще е само временна. Има всички шансове тяхната любов да стигне по-дълбоко от вашата любов, може да има по-висока степен на интимност, може да има в нея повече поезия и повече благочестие. И е напълно възможно тяхната любов да продължи по-дълго, отколкото така наречените връзки някога са продължавали. Но това няма да бъде гарантирано от закона, от съда, от полицая. Гаранцията ще бъде вътрешна. Тя ще бъде ангажимент от страна на сърцето, ще бъде мълчаливо обещание.
Ако обичате да бъдете с някой, вие искате да му се наслаждавате още и още. Ако сте удовлетворени от интимността, ще искате да я изследвате все повече и повече. И има няколко цвята на любовта, които разцъфтяват само след дълго продължила интимност. Има и сезонни цветя, за около шест седмици те са там, на слънце, но след тези шест седмици ще са си отишли завинаги. Има цветя, на които са необходими години, за да цъфнат, и има цветя, на които са необходими много години. Колкото по-дълго време е необходимо, толкова по-дълбоко достига. Но трябва посветеност от едно сърце към друго сърце. Не е нужно дори да се изговаря, защото да го изговориш значи да го оскверниш. Това трябва да бъде мълчалива посветеност, очи в очи, сърце до сърце, едно създание до друго. Тя трябва да се разбира, не да се казва.
Забравете връзките и се учете как да се свързвате.
След като вече сте в една връзка, започвате да се приемате един друг за даденост? Това е, което унищожава всички любовни връзки. Жената си мисли, че познава мъжа, мъжът мисли, че познава жената.
Никой никого не познава! Невъзможно е да се познава другия, другият си остава загадка. И да приемате другия за даденост е обидно, неуважително. Да си мислиш, че познаваш жена си е много, много неблагодарно. Как можеш да познаваш жената? Как може да познаваш мъжа? Те са процеси, не са неща. Жената, която сте познавали вчера, вече я няма днес. Толкова много вода е изтекла в Ганг, тя е някой друг, напълно различен. Свържете се отново, започнете отново, не я приемайте за даденост.
А мъжът, с който сте спали снощи, погледнете лицето му отново на сутринта. Това вече не е същото лице, толкова много се е променил. Толкова много, неизмеримо много неща са се променили. Това е разликата между нещото и човека. Мебелите в стаята са същите, но мъжът и жената не са вече еднакви. Изследвайте пак, започнете отново. Това разбирам аз като свързване.
Свързването означава, че винаги започвате отново, постоянно се опитвате да се запознаете. Отново и отново, вие се запознавате един с друг. Опитвате се да видите различните аспекти на личността на другия. Опитвате се да проникнете по-дълбоко и по-дълбоко в неговата вътрешна сфера на чувствата, в дълбоките кътчета на неговото същество. Опитвате се да разгадаете загадката, която не може да бъде разплетена. Това е радостта на любовта: изследването на съзнанието.
И ако се свържете и не го сведете до връзка, то другият ще се превърне в огледало за вас. Докато го изследвате, без да знаете вие ще изследвате себе си също. Отивайки по-дълбоко в другия, опознавайки чувствата, мислите, по-дълбоките му подтици, ще опознавате вашите собствени дълбоки подтици също. Любовниците стават огледала един за друг, а след това любовта се превръща в медитация. Връзката е грозна, свързването е красиво.
Затова казвам, свързвайте се. Като казвам свързвайте се, имам предвид останете постоянно в меден месец. Продължавайте да се проучвате и да се търсите един друг, да намирате нови начини да се обичате един друг, да намирате нови начини да съществувате един с друг. И всеки човек е такава безкрайна мистерия, неизчерпаема, неизмерима, че не е възможно да можете да си кажете: "Аз я опознах" или "Познавам го". Най-много може да се каже, "Аз опитах всичко по силите си, но мистерията си остава загадка."
Всъщност колкото повече знаете, толкова по-загадъчен другият става. Тогава любовта е постоянно приключение
Добави коментар