Осъждаме лъжата. Умишлената заблуда, насочена към самите нас, е повече от обида. Тя може да има фатални последици. И все пак, замисляли ли сте се някога, че причините за изричането на лъжи може да е простият стремеж към съвършени отношения между хората и съвършен свят въобще?
Над тази идея ме наведоха две изказвания, поместени на сайта на TED. В първото говори Памела Майър – специалист по проверка и разкриване измами, а във второто – Майкъл Шърмър – автор на научни статии и основател на Обществото на скептиците.
Макар представянето на Майър да третира предимно някои способи за разкриването на лъжеца пред вас, за мен по-интересна беше нейната интерпретация на лъжата. Памела определя извъртането на истината като естествен човешки рефлекс, чиято цел е да компенсира недостатъци в характера или да предотврати социални конфликти.
Разбира се, експертът по лъжите прави ясна разлика между благородните лъжи и недобронамерените такива, но отбелязва, че тази разлика намира израз като краен резултат. Намерението за измама обаче, чисто психологически, е опит на всеки индивид да заживее поне малко в един идеален свят, в който и вълкът е сит, и агнето е цяло.
В своето изказване скептикът Шърмър засяга една малко по-различна тема - тази за самозаблуждението. Майкъл обяснява, че хората по принцип са по-предразположени да вярват, отколкото да се съмняват в нещата, които виждат и чуват, защото свикват да разсъждават по определен логически модел, в който винаги има причина и следствие. В същата схема обаче липсва закодиран скептицизъм. От това излиза, че е много по-естествено и лесно да повярваме в нещо, отколкото да го отречем.
За тези и други интересни факти относно влечението ни към лъжата, прегледайте двете видеа. Можете да ги гледате на български език, като го изберете от менюто на плейъра. И, все пак, не забравяйте - в кадрите, които ще видите, никъде не се споменава, че лъжата е нещо хубаво. Защото, колкото и да е неприятно да признаем, светът, в който живеем, не е утопия.
Добави коментар