Нали не сте забравили, че миналия път се учехме да разпознаваме лъжците по специфичните им издайнически жестове? Тогава наш водач в разчитането на телесните знаци беше Стивън ван Аперен. Днес по пътя на разобличаването ще ни води друг представител на тайните служби – Джо Наваро. Именно благодарение на опита на този небезизвестен агент и спец по езика на тялото ще разберем защо в някои житейски ситуации ние, хората, посягаме към шията си.
Със сигурност сте долавяли дори и от собственото си поведение, че в неудобни ситуации прибягваме до различни "(само)успокоителни жестове". Такива например са търкането на ръцете една към друга, поглаждането на челото, масажирането на слепоочието, докосването на устните и т.н.
Само че когато става въпрос не просто за неловко положение, а за силно неприятни или заплашващи живота ни обстоятелства, ние инстинктивно посягаме към най-уязвимите части на тялото. Тъкмо това е и тезата на Наваро, според която хората стискат, докосват или търкат шията си, ако се почувстват несигурни или заплашени от нещо.
Специалистът по невербален език казва още, че при мъжете и жените самоуспокоителното поглаждане на шията се случва по различен начин: докато мъжете обикновено посягат към врата си рязко и го стискат по-силно, то когато жените се чувстват несигурни, те са склонни по-скоро да докосват супрастерналната ямка.
Като пример за инстинктивния стремеж за самосъхранение, закодиран в пипането на шията, Джо Наваро привежда един случай от практиката си. Членът от тайните служби се намирал на разпит при майката на "въоръжен и опасен" избягал престъпник. Наваро искал да разбере дали същият не се укрива в родната си къща.
При неколкократното споменаване на думите "сина ви" и "дома ви", майката на беглеца посягала и закривала с ръка супрастернална си ямка. На директния въпрос дали не укрива сина си в къщата, тя отговорила отрицателно и отново направила познатия ни жест. Агентът наблюдавал внимателно поведението на жената и вътрешно се убеждавал, че тя се опитва да го излъже. След претърсване на къщата опасенията му се оказват верни.
Интересно е да отбележим, че жеста с докосване на ямката, издаващ несигурност, и жестовете, свързани с лъжата, са почти идентични. От това можем да заключим, че когато хората лъжат, те се чувстват несигурни от напускане на зоната на истината, а и се опасяват от евентуално разкритие.
Джо дава и още един пример в контекста на успокоителните жестове. Когато общуват помежду си, хора, които не са си близки, или изпитват неудобство или неприязън един към друг, те често посягат към врата си. Тъкмо обратното – хора, които са си близки или пък изпитват силно привличане един към друг, често откриват шиите си един на друг, защото не се страхуват, че ще бъдат наранени.
Огледайте се наоколо – дали вашите познати, колеги или приятели често прикриват врата си с ръка? Дали докато стоят, повдигат рамене нагоре, за да прикрият шията си? Кога предприемат подобно поведение? Излиза, че наглед незначителни жестове могат да разкрият много за моментното състояние на всеки от нас. Нека не спираме да се гледаме един друг – така ще се опознаваме все по-добре!
Добави коментар