Треньорът по Insanity Иван Германов: Истинската тренировка започва след границата на комфорта

Иван Германов е на 31 години и се занимава със спорт от 18-годишен. Тогава той започва да тренира карате, напредва много бързо и това слага началото на професионалната му спортна кариера. "Преди каратето експериментирах със спортовете – футбол, баскетбол, но осъзнах, че това не са моите спортове. Но не се отказах, усещах се привлечен от спорта по някакъв начин. Когато стъпих в залата по карате знаех, че там ми е мястото. Резултатите бързо започнаха да идват – медали, награди. В спорта намерих нещо, което много ми е липсвало, нещо, което години по-късно разбрах какво е. И сега се опитвам да го приложа в тренировките по "Insanity”, споделя Иван, който, между другото, е завършил Класическата гимназия.

Кажи ми как така реши от Класическата гимназия да преминеш към Националната спортна академия?

Ами, малко странен завой, наистина. Но очевидно човек може да има различни интереси. Аз открих в лицето на спорта моята си дейност и реших да я "квалифицирам". А и отчасти следвам насоката на гимназиалното ми образование, защото се занимавам с учителска дейност, нали разбираш, треньорската дейност е преди всичко учителска дейност. Просто се учим по различен начин на хубави неща.

А стройното тяло със сигурност е хубаво нещо. Разкажи ми повече за начина, по който поддържаш форма, а именно – Insanity тренировките.

Тези тренировки са високо интензивни и интервални. Едва ли мога да кажа нещо ново от това, което вече се знае. Плюсът на Insanity е, че е във формат, който е приложим за преподаване в зали за масов спорт. Така е разработен, че да може хората, които не са така запознати със спортните похвати и дейности, също да могат да го практикуват, т.е. тренировките са леснодостъпни и приложими.  Insanity е американска тренировка, в чиято основа заляга идеята за интервалната тренировка. Редуване на относително дълги периоди на максимална интензивност на дадено упражнение с максимално кратки почивки, за да се възстанови тялото така, че да може отново да приложи високото натоварване. Стремим се да развиваме няколко компонента като издържливост, сила, гъвкавост. Много хора свързват ходенето на фитнес с правене на мускули, но това не е така – трябва да се развива цялостната спортна форма на организма. Целта не е да можеш на 30 години да вдигнеш 200 килограма, а на 90 години да можеш да вдигнеш 100! Такива тренировки, естествено, трябва да са малко по-къси, 40-45 минути е достатъчно, за да предизвикаме импулс, сигнал в тялото, който да се предаде на мозъка и да дойде адаптацията в тялото към този импулс. Задължително той трябва да е силен и мощен, да предизвикаме голямо натоварване, за да можем да се възползваме максимално от усилията, които сме положили.

личен архив

А този импулс еднакъв ли е за всички трениращи или по-скоро съществува разграничението начинаещи - напреднали?

Адаптирането към темпото става постепенно. Не очакваме от човек, който не е свикнал на голямо натоварване да дойде за пръв път в залата и да даде 100% от себе си. Или 110%, както аз изисквам. Но хората трябва да запомнят, че всичко, което успеем да направим над границата на комфорта, докарва резултата и е истинската тренировка. Всички упражнения преди това са чисто и просто прелюдия към истинската тренировка. Тя идва след като си кажеш: "Не мога повече!"

Нещо от типа "Трай, бабо, за хубост"?

Точно така. За кратко трябва да ни е неприятно, за да може после за дълго да се чувстваме добре. Както е казал Мохамед Али: "Стисни зъби за малко, бъди шампион цял живот!" И точно заради това има хора, на които  Insanity не им харесва. Защото са свикнали на други натоварвания, нямат нагласата да дадат 110% от себе си и да излязат от зоната си на комфорт. Но това е нормално. Аз съвсем не твърдя, че по време на една тренировка трябва да се чувстваме комфортно. Напротив, трябва да правим неща, които смятаме, че са невъзможни за нас, да се надскочим.

И да изгорим максимален брой калории...

Искам да направя тук едно уточнение относно теорията за калорийния баланс и то е – забравете за нея! Това е пълна глупост - калории, които приемаме и които изкарваме и на базата на този баланс ние отслабваме или пълнеем. Ако човешкия организъм ползваше калории за енергия, щяхме да ядем въглища, защото са калорични. Ние се храним с нутриенти. Калорията е единица мярка за енергия, тя не е вещество. А хората си я представят като някакво вещество, на което храните се разпадат и ние след това го ползваме. Няма такова нещо. Важно е какъв хормонален и генетичен отговор има нашият организъм на тренировката.

личен архив

Добре, да го кажем така тогава – след колко време има видими резултати от  Insanity тренировките?

Това е любим въпрос на хората, знам. Те обичат да го задават, искат да получат конкретен отговор, примерно: за 2 месеца вие ще свалите 10 килограма. На мен ми е много лесно да дам такъв отговор, но ще бъда абсолютен лъжец. Защото има разлика дали си 20 или 2 килограма над нормата си, която е относителна.

Но сигурно колкото по-често практикуваш  Insanity, толкова по-бързо резултатите ще са на лице.

Като всеки спорт,  Insanity също трябва да се практикува контролирано. Все едно един храст да го подрязваш всеки ден и накрая какво – ще стигнеш до корена. Няма смисъл да тренираш, ако не постигаш резултати. А многото спорт също може да доведе до такова състояние в един момент – да стигнеш едно определено ниво и да няма как да надградиш повече. И тук идва ролята на почивката. Трябва да се дава възможност на тялото да се възстанови. Защото, за мен, процесът на тренировка е комбинация от три неща: добра храна, качествена тренировка и пълноценна почивка. А почивката всъщност е най-пренебрегвана. И чаша вино няма да ни осигури здрав и спокоен сън. Едно от тия три неща да липсва, резултати няма да бъдат постигнати. Дори е опасно. Ако например се храним неправилно, в организма се създават предпоставки за възпаления, които тренировката може да доразвие. А хората си мислят, че ако изядеш един сандвич, ще го "изкараш" буквално с тренировка. Това не е така. Едното не неутрализира другото.

Но в днешно време трудно се открива и се различава качествената храна.

Така е. Като прочетеш етикета на някоя стока има толкова непознати химични елементи. Но дори и да откриете истинската храна, не бива да забравяте и хранителните добавки. Аз ги деля на нутриенти и стимуланти. Съветвам да се избягват стимулантите, защото са ненужни. Аз не ги харесвам, не ги употребявам и не ги препоръчвам. Препоръчвам обаче аминокиселини, те са добри за възстановяването, за енергийния баланс. Задължително рибено масло и витамини. Много са важни за потискане на възпаленията и за правилната функция на организма и гените. Най-важното е гените ни да функционират правилно. А за тази цел са ни необходими витамините. Без значение дали ги приемаме само с храната или като хранителна добавка – те трябва да са достатъчно, за да работи тялото правилно. Фитнес естетиката е едно приятно допълнение към резултата от тренировката, но не би трябвало това да е основата. Целта трябва да е здравето.

Личен архив

Това ли искаш да постигнеш като треньор – повече здрави и добре изглеждащи хора?

И щастливи. Затова организирам много дейности извън залата – лагери, конна езда, скачане с парашут, дори сме ходили заедно на шопинг. Спортът трябва да създава колективи. А не просто да отидеш, да тренираш и да си тръгнеш, без да влезеш в контакт с хората. Така де, кой може да ти е по-добър приятел от някого, с когото си направил една бърпи-батъл?

От Иван Германов научих много неща, но най-важното е едно: хубаво е да имаш плочки, но най-хубаво е да имаш приятели. И наистина – защо са ти плочки, ако няма с кого да споделиш радостта от хубавото тяло?