Трябва да признаем – невинаги ни се получава да бъдем еко, макар че се стараем. И ние изхвърляме отпадъци, без да се замислим, и ние купуваме повече храна, отколкото можем да изядем, и ние замърсяваме въздуха и тъпчем тревата по градинките. Но отчитаме това като грешка и гледаме да се стегнем, преди да е станало късно.
Замърсяването на планетата е една от основните "заслуги" на съвременното, вечно бързащо (напред?) общество. Всички знаем от собствен опит, че когато сме под ежедневен стрес, последното нещо, за което мислим, е природосъобразният начин на живот. В крайна сметка, щом сме под напрежение, основната ни цел е да оцеляваме!
Това и правим. Ставаме, бачкаме, бързаме, ядем някакъв боклук, пак бачкаме, почиваме надве-натри и на другия ден всичко протича по същата схема. При това положение е ясно, че ако посадим зеленчукова градина пред блока, не можем да се надяваме в нея ще израстнат най-пресните зеленчуци. Не сме способни да поправим всички стари семейни транзистори и да ги ползваме още 20 години. Еко животът днес е по-трудна задача.
Само че не и невъзможна. Защото можем да се снабдяваме с храни, отглеждани в по-добри условия. Можем и да създаваме изкуство от вещите, набедени за отпадъци. Съвсем по силите ни е да се замисляме повече за допълнителните ползи на предметите около нас. И да ги превръщаме в малки съкровища със собствените си ръце.
Свикнем ли да правим тези неща, ще се чувстваме по-добри хора. Ще се усмихваме повече. Ще бъдем по-полезни. Нека илюстрираме тази идея с едно филмче за стресирания консуматор, позастарелите дауншифтъри и вечната връзка между тях :) Приятно гледане.
Добави коментар