Аспартам: безвреден подсладител или сладка отрова?

Щом сте попаднали на този материал, значи интернет никак не ви е чужд и вероятно имате навика да се информирате от него. Изхождайки от тази презумпция, можем да направим и още едно предположение - попадали сте на поне един текст, който, с помощта на стройни аргументи и емоционално натоварени думи като "отрова", "смърт" и "рак" ви е убедил, че подсладителят аспартам, известен още като Нутрасуит (NutraSweet) и Е951, е вреден и дори смъртоносен враг на цялото човечество.

За да проверим дали наистина е така, първо трябва да видим какво стои зад съмнителното наименование аспартам. Става дума за комбинация между две аминокиселини - неесенциалната L-аспарагинова киселина и есенциалният L-фенилаланин. Аспартамът е чест гост на масата ни, понякога като съставка в сладкиши, дъвки и газирани напитки и по-рядко като пакетиран подсладител за овкусяване на кафе, чай и т.н.

Характерно за него е, че е около 200 пъти по-сладък от трапезната захар. Това му помага да създава усещане за сладост с пренебрежимо малко количество калории и да бъде предпочитан подсладител за диетиращи или страдащи от диабет хора. Друга особеност на аспартама е, че не предизвиква инсулинова секреция и не допринася за изменение на нивата на кръвна захар както при диабетици, така и при здрави субекти^{1 2 3}.

Wikimedia Commons

В човешкото тяло аспартамът се разгражда до аспарагинова киселина, фенилаланин и метанол. Първите две, както споменахме, са аминокиселини, от които организмът се нуждае, за да оцелее. Метанолът е познат в разговорния език като метилов алкохол и се произвежда в малки количества при храносмилането на много храни. Напълно отровен е в големи количества (затова е препоръчително да си купувате алкохол само от проверени производители), но е също толкова напълно безвреден в малки дози, каквито са произвежданите от тялото при усвояването на храните. Всъщност, организмът ни понася около шест пъти повече метанол след изпиването на чаша доматен сок, отколкото след изпиването на чаша диетична напитка с аспартам.

Нещо повече, аспартамът е доказано безопасен за употреба от хора от регулаторните органи на над 90 държави по целия свят. Когато Европейският научен комитет по храните изготвя оценката си за безопасността на този подсладител⁴, това се случва на базата на над 500 научни публикации, издадени в периода между 1988 и 2001 година. Ефектът на аспартам е изследван върху животни и различни групи от хора, в това число бебета, деца, жени, възрастни с наднормено тегло, диабетици и кърмачки. Редица изследвания разглеждат в дълбочина евентуалната връзка на аспартама с главоболия, припадъци, изменения в поведението, познавателните способности и настроението, алергични реакции и всевъзможни други състояния. Накратко, Е951 е изучен много по-добре, отколкото която и да било друга хранителна добавка на пазара.

Преди време италианската фондация Ramazzini публикува изпитвания с гризачи, които демонстрираха асоциация между приема на аспартам и появата на тумори. Тогава Европейската организация по безопасност на храните (EFSA) поиска необработените данни от опитите и направи независим прочит, който показа, че при анализа на фондацията са допуснати грешки. Това доведе до дискредитиране на италианските изпитвания, въпреки че противниците на аспартама се позовават на тях и до днес.

На 10 декември 2013 година EFSA оповести приключването на поредната пълна оценка за риск на аспартама, базирана на цялата налична до настоящия момент научна литература и заключи, че аспартам и неговите метаболитни продукти са безопасни за консумация от хора при прием до 40 милиграма на килограм телесно тегло на ден. Понастоящем средностатистическият реален прием в Европа е много под тези равнища.

В резултат на всичко, казано дотук, спокойно можем да завършим с успокоението, че всички, освен страдащите от генетично заболяване фенилкетонурия, могат спокойно да консумират аспартам и съдържащите го продукти.

Попадащите в последната група са изключително малко и не могат да приемат подсладителя, тъй като телата им не са в състояние да обработват фенилаланина и в резултат може да настъпи мозъчно увреждане. При всички останали е точно обратното - само мозъчно увреждане би ги довело до заключението, че аспартамът е отровен в нормални дози.

___________________________________________________________________________________________

1. Spiers PA, et al. Aspartame: neuropsychologic and neurophysiologic evaluation of acute and chronic effects. Am J Clin Nutr. (1998)

2. Horwitz DL, McLane M, Kobe P. Response to single dose of aspartame or saccharin by NIDDM patients. Diabetes Care. (1988)

3. Andrew G. Renwicka,Samuel V. Molinarya. Sweet-taste receptors, low-energy sweeteners, glucose absorption and insulin release. British Journal of Nutrition. (2010)

4. Opinion of the Scientific Committee on Food: Update on the Safety of Aspartame’. SCF/CS/ADD/EDUL/222 Final. Brusssels Dec 2002.

5. Susan S. Schiffman, Ph.D., C. Edward Buckley, III, M.D., H.A. Sampson, M.D., E.W. Massey, M.D., J.N. Baraniuk, M.D., J.V. Follett, M.D., and Z.S. Warwick, B.S. Aspartame and Susceptibility to Headache. N Engl J Med (1987)