Елисавета Багряна доживяла до дълбоки старини най-вече заради екологичната храна. Това твърди синът ѝ Любомир Шапкарев, който след кончината ѝ разкрива любопитни подробности за нейната диета и здравословни навици.
Поетесата си отива през 1991 г., доживяла 97 години. Приживе тя не била взискателна към храната, но държала да знае произхода на всичко, което слагала на масата си. От малка до старини никак не
обичала сладкото и не налитала на десерти. Липсата на много захар в менюто ѝ спомогнала дълголетието ѝ, убедени са нейни роднини. Любимото ѝ ястие били сармите, комбинирани с чаша-две вино. Цветът
на напитката тя избирала според сезона. В месеци, в чиито имена има буквата "р", поетесата пиела червено вино, а в другите – бяло. Всеки ден пиела и чаша чай.
Сиренето от Бистрица било сред любимите ѝ детски деликатеси. Всяко дете от семейството изяждало лакомо наведнъж по един дебел резен от него, напомнящ филия от хляб – навик, който ѝ останал до
старини. До последно поетесата си спомняла и незабравимия ден, в който баща ѝ донася в дома им парче месо, нарязва го на късчета, за да стигне за всичките му деца, после го опича и накрая ги пита
от какво животно мислят, че е. Чак когато изяждат парченцата, той им казва, че е от мечка. Според старото поверие, който кусне месо от този звяр, няма страх от нищо.
В късна възраст Багряна не променя особено хранителните си навици и предпочитания. Редува любимите си ястия – мусака с макарони, борш, печено пиле, пълнено с ориз, дробчета на фурна, любимите ѝ сарми, а от десертите посяга единствено към крем карамела. Вместо безалкохолни напитки най-често пиела бъзов сок, приготвян от сина ѝ Любомир. Всеки ден изяждала и поне по 2 плода, отгледани в градината на вилата ѝ в "Бояна".
До края на дните си поетесата остава суетна и се грижи за външния си вид. От девойка обичала хубавите тоалети, които си шиела абсолютно сама, включително и зимните палта. Дори по време на войната
си правела рокли от груб войнишки плат, доукрасен с ресни. Никога не излизала от дома си без прилежно прибрани коси, както и без любимо бижу на врата.
Българската поетеса, авторка на детски книги и преводач, е родена в чиновническо семейство в София през 1893 г. и умира на 97 години през 1991 г. Стиховете ѝ са преведени на 30 езика и са издадени във Франция, Румъния, Полша, Италия, Швеция и други. Тя е носител на златен медал на Международната асоциация на поетите в Рим през 1969 г., а също е удостоена със званието "Герой на Народна република България" през 1983 г. Няколко пъти е предлагана за Нобелова награда за литература.
Добави коментар