Не знам за вас, но аз обожавам готварските книги. Няма по-полезно и по-забавно четиво от тях ;) Извън кръга на шегата, не си спестявам удоволствието да ги разлиствам редовно и да си купувам такива почти всеки месец. Кулинарният инструктаж, който предоставят, често е незаменим и, честно казано, не мога да си представя трапезата си без него...
Истината обаче е, че напоследък съм фен на максимата, че рецептите са, за да... се НАРУШАВАТ. От време навреме, разбира се, не постоянно.
Не ме разбирайте погрешно. Същите са важна част от готварската история на всеки един човек. Но понякога са като пътеводител, който те задължава да минеш през няколко определени локации, преди да се отправиш към така желаната дестинация. Иначе казано, ако проявиш щипка въображение + търпение, можеш да стигнеш и сам.
Освен всичко друго, не всички рецепти позволяват да бъдат изпълнени по точния начин, по който са написани. И още: често са написани така, че да бъдат просто невъзможни за изпълнение (извинявам се, ако тези, с които ви запознавам, са такива :)
inm.comТа, мисълта ми е, че понякога необходимите продукти са в главата ви, не другаде.
Само трябва да ги "извадите" и да ги комбинирате в подходящ съд. По вашия начин. Така, както обикновено постъпват хората, създаващи рецептите, които следвате...
Нещо повече, бъдете смели и експериментирайте. Не се отчайвайте от готварските си неуспехи, защото така рискувате да заровите талант, който наистина притежавате. И да се лишите от удоволствие, което заслужавате.
Няма невъзможни неща в... готвенето. Може би само ви изглеждат такива. Затова практикувайте с хъс, желание и с размах и под ръцете ви ще се раждат шедьоври. Обещавам ви!
П.П. За написването на тази статия е виновен черешовият пай, който спретнах преди броени дни :)
Специални благодарности дължа и на колегата Кирил Русев, който никога не подлага под съмнение кулинарните ми способности и ме вдъхновява да се пробвам в приготвянето на различни специалитети. Страхотен си, Киро!
Добави коментар