Преди няколко дни четох една интересна статия на Надя Арумугам, която пише за храна във Форбс. Искам да ви я преразкажа съвсем накратко с надеждата да провокирам нещо като дискусия или нещо друго като размисъл, например. Става дума за един стереотип в храненето, който е толкова утвърден, че направо ми е трудно да го проумея.
Представете си мъж и жена в ресторант. Мъжът си поръчва салата от рукола, сушени домати и печено козе сирене, а жената привиква тройка кюфтета с гарнитура люти чушки и по-бързичко, ако може. Точно в този момент един мармот завива представите ви за живота, Вселената и всичко останало в станиол и ги пуска в тоалетната, а вие започвате да носите гащите си на главата и да говорите несвързано.
За щастие живеем в един изключително подреден свят, където почти всичко си е на мястото и подобни абсурди са сравнително рядко срещани. Въпросът в случая е какво, именно, е довело до тази подредба. Защо ръфането на мръвка се счита за мъжествено занимание, а дамите, от своя страна, предпочитат да "похапват" леко и женствено предимно растителни продукти. Надя пише, че за разлика от неандарталците, които са участвали наравно в лова, нашите предшественици са имали стриктно полово разделение на труда.
inm.comТова се е дължало на уменията по събирачество, благодарение на които се
предполага, че хомо сапиенс са имали по-разнообразна диета и повече гъвкавост в избора си на препитание. Освен това човеците са разполагали и с предимството на метателните оръжия, което
предполага, че ловуването е изисквало много по-малко енергия и човешки ресурс. Естествено, тези, чиито усилия били пренасочени в събирането на разни годни за ядене растения, били дамите. Тази чест
им се полагала не заради липсата на физическа сила, издръжливост или агресия. Не и заради месечния им цикъл, за който се смята, че може би е издавал присъствието им на плячката. Най-вероятната
причина за това били потенциалните репродуктивни щети от ловуването, особено за бременните и току-що родили жени. Ето защо ловът се установил като мъжествено занимание, а събирането и готвенето
били поверени на бъдещите и настоящи майки.
Половото разделение на труда при хората като нищо може да им е помогнало да оцелеят за разлика от неандерталците, добавя Надя. Според нея това е и основната причина днес мъжете да са толкова привързани към месото и да считат вегетариански настроените си себеподобни за "меки китки", а жените да се придържат към преобладаващо растителна диета.
inm.comМен ако питате, бих повторил същото, което съм казвал и преди. На първо място
съм много скептичен, че това разграничение в предпочитанията датира от времето, от което датира събирачеството и разделението на труда. Първите жени може и да не са участвали в ловенето на месо.
Със сигурност обаче са се включвали в изяждането му със същия успех, с който мъжете са опитвали от "гарнитурата".
Днес обаче една от най-популярните моди в храненето твърди, че яденето на месо (особено червено) е вредно, затлъстяващо и неморално. Поправете ме ако греша, но нежният пол все още е по-загриженият за здравето си, по-суетният и по-състрадателният. Освен това, той се характеризира с много по-малко относително и абсолютно активно тегло и се нуждае от по-малко енергия и пълноценен протеин за поддържането му. Поради тази причина една жена би могла да се придържа към растително меню много по-"безнаказано" от един мъж. От друга страна, личните ми познанства показват, че няма жена, която да тренира сериозно и да не яде месо. Има един хубав лаф, който казва "Ми той организмът си го иска!".
Ето защо смятам, че настоящата ситуация се дължи по-скоро на съвременни културни особености, отколкото на някакви еволюционни предпоставки. Нетърпелив съм да чуя вашите мнения по въпроса.
Добави коментар