Винаги ще има място за торта!

За всеобщ ужас въпросът "Защо дебелеем?" е един от въпросите с най-много отговори в живота, Вселената и всичко останало. В зависимост от това кого попитате, ще научите, че човечеството напълнява заради въглехидратите, заради наситените мазнини, заради полиненаситените мазнини, заради стреса, поради прекалено заседнал начин на живот, по наследство или просто защото така.

Една от интересните гледни точки по темата е, че дебелеем, защото храната е вкусна. Зашеметяващо наблюдение, наистина. Един от привържениците на тази хипотеза е биохимикът и доктор по невробиология Стефан Гиене, който излага своите проучвания и размисли в блога Whole Health Source. Неговите идеи определено заслужават внимание, тъй като често кореспондират със здравата логика и винаги са солидно подкрепени с научни източници.

inm.com

Един такъв източник бе наскоро публикуван от Стефан и предизвика доста сериозна дискусия, в която ей сега ще се опитам да ви въвлека. Става дума за едно изследване от вече далечната 1995 година, което разглежда набор от стандартни храни и тяхната способност да засищат глада. За целта група доброволци получават въпросните храни в порции от по 240 калории, след което на всеки 15 минути се прави оценка на тяхната ситост. Два часа по-късно участниците получават право да ядат "на корем" и погълнатите от тях количества се засичат.

На базата на тези резултати, учените изчисляват "индекс на засищане", който представлява способността на 1 калория от всяка изследвана храна да притъпява глада. За опорна точка е приет белият хляб, чиито ИЗ (индекс на засищане) е фиксиран на 100. Така, например, кроасаните се класират с най-нисък резултат от 47, а варените картофи са шампиони по засищане с ИЗ = 323. Други храни с висок ИЗ са месото/рибата, някои пълнозърнести продукти, овесените ядки. Кроасанът пък си прави компания с други подобни печива и със захарните изделия.

Учените правят опит да установят на кои от характеристиките на тези храни може да се дължи техният индекс на засищане. За целта се изследват редица свойства като калорийна стойност за един грам, съдържание на мазнини, нишесте, захар, фибри, вода и... апетитност (от наличната информация не става ясно как се измерва тя). Оказва се, че колкото по-апетитна е една храна, толкова по-малко засищаща е една нейна калория. Това е от особено голямо значение за Стефан, тъй като потвърждава хипотезата, че вкусните храни нарушават механизмите в мозъка, които регулират чувството за ситост.

inm.com

Не можем да пренебрегнем обстоятелството, че, от друга страна, колкото повече водно съдържание, фибри и протеин съдържала една храна, толкова по-висок бил и нейният ИЗ. Мазнините имали свойството да занижават ИЗ, а захарта и нишестето нямали статистическа връзка с него, колкото и странно да е това за нас. Съвсем естествено, след поглъщането на храни с висок ИЗ, участниците изяждали далеч по-малко калории на "шведската маса" 2 часа по-късно.

Стефан публикува и заключението на учените, което гласи: "... простите, "целокупни" храни като плодове, картофи, пържоли и риба са най-засищащи. Интересно е, че много растения от типа на фасула, лещата и картофите съдържат антинутриенти, които могат да възпрепятстват усвояването на хранителни вещества или да засегнат секрецията на стомашно-чревни хормони. Тези фактори може би допринасят за по-големия им засищащ потенциал."

И вие, и аз много добре знаем, че независимо колко сме се натъпкали, винаги е имало и ще има място за десерт. Както и за която и да било друга любима наша храна или напитка. Дали това е причина до края на живота си да преминем на диета от месо и варени картофи е въпрос, върху който ще поразмишлявам след вечеря. Междувременно вие бихте могли да се включите с примери от личния си опит и всякакви коментари и препоръки.