Преди си мислех, че няма по-страхотно нещо от това да тренираш с половинката си :) Да, ама вече съм на друго мнение.
И набързо ще ви кажа защо:
Първо, тренировката е един от редките моменти, когато оставам наистина сама със себе си. Тя е моят личен миг и перфектен начин да оползотворя малкото си свободно време. Вид медитация е дори. Та, в този ред на мисли, защо да я споделям с друг, било той и най-обичаният?
Относно мотивацията, вярно е, че спортните постижения на партньора имат потенциал да те нахъсат и да ти бъдат стимул да се представиш по-добре. Ала често това е и доста опасно.
Ще ви дам за пример себе си.
Наскоро реших да тичам повече от приятеля си. Бях уморена и без тонус, но си казах: "Този път ще го надмина". И? Ами, нищо. Наистина бягах повече (и по-бързо, защото се чувствах притисната някакси), но след това... всичко ме болеше. Бонусът бе болезнено схващане в единия прасец, което още ме тормози.
Цялата истина е, че човек трябва да се състезава най-напред със себе си :) Тоест, да се опитва да подобрява преди всичко личните си рекорди. И после да мери сили с другите.
Не, че надпреварата със себе си е по-малко рискована. И все пак, ако си разумен, би могла да мине за такава.
И не на последно място... На мен ми е адски трудно да остана напълно концентрирана в компанията на любимия. Ако вие можете, направете го.
inm.com
Не ме разбирайте погрешно обаче. Все още обичам да тичам с половинката си и го правя с огромно удоволствие. Просто споделената фитнес сесия, която всички рекламират толкова много, не ми е фикс идея.
При вас как е? Спортувате ли с партньора си или просто се лигавите :)
Добави коментар