Джон Стоклоса е 31-годишен младеж от Делауер, който "страда" от синдром на Даун. Той работи като събирач на колички за пазаруване в един местен супермаркет, тъй като се предполага, че не би бил в състояние да поеме по-отговорна работа. Неравностойно положение, сами разбирате... само че всичко това се променя, когато Джон застане под щангата. Тогава той е точно толкова голям, колкото всички останали. Ако не и повече.
Момчето започва да тренира заедно с двамата си по-големи братя още когато е на 12. Една година по-късно той вече "бута" 84 килограма от лежанка, на 16 се справя със 100, а настоящият му рекорд е над 180 килограма. Постиженията му на клек и тяга са по 200 кг. Някои ще кажат, че за да се вдига тежко не е нужен много акъл. Да, обаче трябва сърце и Джон определено има поне две. Видно е от начина, по който поведението му се променя, когато е в близост до щангите, а завърши ли успешно опит на състезание, тогава все едно се превръща в друг човек.
През 1999 година Стоклоса печели златен медал на Специалните олимпийски игри, но това признание бързо му "отеснява" и отскоро започва да участва два пъти годишно в състезания по силов трибой в Пенсилвания и Ню Йорк. Прави го редом до атлети, които не страдат от никакъв физически или умствен недъг. Иди, че разбери...
На миналогодишното първенство в Ню Йорк Джон се класира трети в своята дивизия, което го поставя сред най-добрите тежкоатлети на едноименния щат. Поставя го в елита.
Ако го попитате защо прави това, което прави, най-вероятно ще получите детска усмивка и непринудения отговор "Забавно е!".
Още примери за постигане на невъзможното на https://www.facebook.com/FitWell.bg
Добави коментар