Първоначално столица на Византийската империя, а сетне и на Османската, Истанбул е най-големият по територия и население град в съвременна Турция.
Макар днес статутът му на административна метрополия да е отнет поради идейни съображения, той ни най-малко не губи значението си на икономически и културен център за страната. Тук е мястото, където още по римско време се срещат и заживяват в съгласие различни народи и религии. Но обаянието на града не се дължи само на тази космополитност – мегаполисът представлява и пъстра сцена от ориенталска приказка.
Стъпвам на истанбулската автогара и, още сънена, забелязвам как на всички посоки около мен непрекъснато се придвижват тълпи, групички, двойки и индивиди, които сноват наоколо, подвикват, бързат, зяпат нещо или се опитват да ми предложат таксиджийските си услуги. За да не ме отнесе навалицата, започвам и аз да бързам към някаква незнайна маршрутка. Когато се качвам, опитвам на позабравен турски да питам шофьора къде да сляза, при което той отвръща с многозначителното "На метрото". Оставям се на благонадеждните му услуги. Бабичка, разположила се по-отзад, успокоително ме кани да седна зад водача, за да чуя кои спирки обявява.
След благополучното слизане на метрото, с желанието да ме упъти към хостела, млад човек се обажда по телефона на информиран приятел. Приятелят не се оказва достатъчно полезен, но отнякъде се появява българска изселничка и почти ме завежда за ръка до временния ми истанбулски дом. Приятно е да се усетиш заобиколен от грижи в такава огромна навалица.
Пристигнала в хостел Синдбад, се оглеждам по стените и забелязвам, че по
тях са налепени безброй надписи на корейски език. Оказва се, че собствениците тук са турчин и кореец, които възобновяват двустранната дружба между страните си, възникнала още по време на Корейската
война.
Корейците казват, че уважават турците заради помощта, която южната ни съседка оказва на Република Корея по време на войната с КНДР (1950-1953). Оттам насетне в Истанбул се нагледах на много корейци, дошли я като туристи, я за да въртят търговия или бизнес. Японците в Града на седемте тепета също не са рядко срещана гледка.
Жителите от Иран също не са малко. Научих се да ги разпознавам по облеклото на жените. За разлика от туркините с разноцветни шамии, които комбинират забрадките с различни облекла, покриващи снагата им, иранките носят дълги черни хиджаби. Те покриват тялото от коса до пети и оставят открит само един процеп за очите. Около иранките (както и около туркините) винаги пъплеха няколко малки дечица, които майките усмиряваха със завидна лекота. Тези дами свеждаха глава, когато виждаха, че снимам нещо в близост до тях и бързо се отдалечаваха.
Американци, руснаци и европейци от различни части на континента се разхождат из
Истанбул и ми се струва, че някак са възприели походката на местните, когато се движат из навалиците.
Наблюдавам ги и в заведенията – разговарят, отпиват от напитките и ядат от храните с приблизително същия бавен и сладострастен маниер, с който го правят турците. Не бих могла да определя със сигурност дали това поведение е вече възприето или е опит за подражание, но ако не бяха твърде светлите им очи и кожи, бих могла да ги сбъркам с представители на близкоизточната култура.
Все пак, противно на разпространеното схващане, че всички турци са с тъмни очи и кожа, в града забелязах и доста светли такива. Нека не забравяме, че този народ е сплав от многовековно смесване на най-разнообразни етноси.
Трябва ли да споменавам, че по време на скитането из Истанбул срещнах и няколко групи българи? Дори моят гид по време на посещението беше бивша съученичка, която вече пет години живее в някогашния Цариград и се кълне, че не желае да замени атмосферата му с друго място на планетата.
Мисля, че в мястото, за което ви разказвам, всеки ще открие частица от своята култура. Тя може да е заживяла в облеклото, храната, архитектурата или музиката.
Когато се слях с гъмжилото от хора, то заговори на различни езици, но ме прие радушно. И какво по-естествено от подобно отношение? Все пак, тук открай време е домът на най-различни народи.
Добави коментар