Аман от суперхрани! Крайно време е да прочетете статия за плод, който не прелива от феноли, флавоноиди, каротеноиди, витамини и минерали, не лекува болести и не ви обрича на ослепителна красота. Всичко това обаче по никакъв начин не му пречи да бъде супер, без да е храна.
Pollia condensata е диво горско растение, което вирее по ширините на Танзания, Мозамбик, Етиопия, Уганда, Гана и ред други африкански държави. Плодовете му напомнят боровинките, с тази разлика, че са изключително твърди и, както вече казах, нямат абсолютно никаква хранителна стойност. Неговите достойнства се крият другаде. Нали знаете за онези жени, за които казват, че са лишени от съдържание, но за сметка на това са надарени с божествена външност? Е, историята с нашата малка P. condensata е сходна. Защото тя е най-лъскавото нещо, което човечеството е виждало на клонка (ако се абстрахираме от играчките, с които кичим елхата всяка година, естествено) и на всичкото отгоре се гордее с вечносин металик. Правилно прочетохте – вечно! Екземпляри, набрани през далечната 1974 година, са запазили магнетичната си окраска и до днес.
Vignolini et al./PNAS
Точно това съвсем наскоро е провокирало любопитството на група учени от Смитсонския природонаучен музей, Кеймбриджкия университет и Кралската ботаническа градина в Лондон. Когато се опитали да извлекат неговия пигмент обаче, те били особено изненадани да установят, че такъв няма. Това донякъде отговаря защо плодчето е лишено от хранителна стойност. Ако сте чели статията за растителните храни и тяхното оцветяване, знаете, че то се дължи на каротеноидите и антоцианините. Именно тези вещества са "набедени" за голяма част от антиоксидантните функции на плодовете и зеленчуците. Когато растението умре, неговата пигментация деградира с времето и то губи както питателната си, така и визуалната си стойност.
Случаят с Pollia condensata е съвсем различен. Тя постига невероятния си външен вид, благодарение на нещо, което се нарича структурно оцветяване, и й позволява да отразява цели 30% от светлината, която попада върху нея. Така тя неволно се превръща в най-интензивно синята биологична материя, изучена от науката до момента. Подобен феномен е нерядко наблюдаван в животинския свят (пеперуди, птици), но за първи път е регистриран сред растенията. Тайната се крие в ципата на P. condensata, която е изградена от микроскопични целулозни нанонишки. Те са организирани в спираловидно разположени слоеве, които отразяват и разпръскват постъпилата светлина по особено лъскав начин. Може да се каже, че оцветяването се случва още на клетъчно равнище:
Vignolini et al./PNAS
В зависимост от ъгъла, под който наблюдавате плода, цветните точици (клетки) по неговата повърхност ще изглеждат оцветени по различен начин. Това се дължи на факта, че слоевете във всяка клетка имат различно разстояние помежду си и отразяват светлината по различен начин в зависимост от гледната точка.
Учените, разбира се, са се опитали да предположат защо природата си е дала толкова много зор в изобретяването на такова комплексно растение. Засега версията е, че целта на цялото занимание е измама. Голяма част от този тип горска флора изразходва много ценна енергия, за да произведе сладък и сочен плод, който да е привлекателен за птиците и други потенциални дистрибутори на техните семена. Е, нашата приятелка очевидно е решила да си спести цялото това усилие, като просто е наблегнала на атрактивната външност. Нали знаете за онези жени...
Добави коментар