Сещате ли се за онзи вдъхновяващ обет, който младоженците си разменят по време на церемонията по бракосъчетанието? Че задължително ще си помагат в трудни моменти и, че, освен през хубавите мигове, ще преминават и през бурите на живота, здраво хванати ръка за ръка. Да, ама не! Смятам, че това романтично обещание е почти невъзможно за спазване. И по-специално – втората част от него, за споделянето на "лошото":)
Не ви го казвам, за да ви разочаровам, а още по-малко - за да ви откажа от сериозните ви намерения за сватба. Просто бих искала да ви спестя розовата илюзия. Защото впоследствие именно тя ще ви донесе солидна доза разочарование и неразбиране.
Фактите говорят, че, женени или не, всички минаваме през "черните" си дупки, но сами. Поотделно, а не по двойки. Изживяваме ги самостоятелно от край до край, всеки по своему: по-леко или по-тежко.
А цялата истина е, че точно в подобни житейски етапи нямаме нужда от любимия човек, а преди всичко от... себе си. За да се вземем в ръце (не ни е предпочитана метафора, но казва много), да се "изтупаме" от проблемите и да продължим нататък, с нови сили и енергия.
Е, да, би било чудесно партньорът ни да е покрай нас, да ни подкрепя, да ни мотивира. Но не бива да очакваме от него чудеса и магии. Дали ще се справим или не, зависи единствено от собствената ни вътрешна сила, креативност и смелост. Факт.
Какво ни остава ли? Много, по-хубавото – да се радваме с двойна сила на прекрасните, споделени мигове. Нещо повече, колкото повече и по-често си спретваме такива, толкова по-лесно ще преодоляваме трудните.
Нали?
inm.com
Добави коментар