Нямам намерение да ви обяснявам колко е важно да се закусва. Който иска – закусва. Или пък не закусва, защото го мързи. Който не иска – не закусва. Или закусва, защото живее с баба си! Аз съм живял с баба си, затова и до ден днешен гледам да закусвам. Работата е там, че продължава да ме мързи. Затова напоследък прилагам една тактика с кодовото наименование "Всяка неделя".
Всяка неделя правя, струвам, но гледам до края на деня да съм произвел такова количество закуска, което не само ще ми стигне за следващите работни дни, но и ще остане сравнително годно за ядене до края на седмицата. За приложението на подобна тактика не ви е необходимо нищо, освен две неща. Едното е неделя (или друг светъл празник). Другото е онази психическа устойчивост, която ще ви позволи да не полудеете, ако закусвате едно и също в продължение на няколко последователни дни.
А за да разберете колко съм готин, ще ви връча и една рецепта. Крадена е от Катето Рангелова, но тя ми е приятелка и няма да се сърди. В общи линии става дума за нещо, което аз наричам сиренки, но в името на акуратността трябва да ви представя като изваренки. Въведох ли ви подобаващо? Чудесно, а сега ще са ви нужни следните продукти:
-
500 гр извара (аз съм фен на кашкавалената, но и всякаква друга ще ви свърши работа)
-
4 яйца
-
100 гр сирене
-
100 гр кашкавал
-
сол, чубрица, риган, кимион на зърна, черен пипер, лют червен пипер (всичко това по желание и на вкус)
-
бадеми или друга декорация, която пък съвсем не е задължителна
Начин на приготвяне:
Кирил РусевКашкавалът и сиренето се настъргват при изварата. Яйцата се разбиват в отделна
купа заедно с подправките, на които сте се спрели, и след това се добавят към млечните продукти. Всичко това се омесва добре. Междувременно фурната ви трябва да е съумяла да загрее до 180ºС, за
което я поздравете.
Оттук действията ви могат да протекат по два начина. Единият е предложен от Катето и включва застилането на тава с хартия за печене и изсипването на сместа на отделни малки купчинки с лъжица. Тук трябва да имате едно наум. Взависимост от консистенцията на изварата и големината на яйцата може да се окаже, че по време на печенето купчинките са решили да се слеят и да образуват равномерен слой на дъното на тавата. При мен поне резултатът беше такъв, но не страдах дълго, ами се вдъхнових за втори вариант.
Кирил РусевВтори вариант изисква форми за мъфини. Сместа се пълни вътре, като по този начин й се отнема шансът да се разтече.
После пак се пече, но малко по-дълго. На мен ми отне около час на споменатата вече температура. След изпичане е добре соленките да се извадят от формата и да се охладят на решетка, защото в
противен случай рискувате да се задушат и да останат влажни.
При всички положения резултатът е високопротеинова и безглутенова закуска, която при необходимост можете да разнасяте навсякъде със себе си. Дори е вкусна, при това много!
Благодаря ви за вниманието!
Благодаря ти, Кате!
Благодаря ти, бабо!
Добави коментар