Може би спекулирам твърде много с това вдъхновение, вероятно не ми е толкова необходимо, за да си върша ежедневните задължения, но, по дяволите, така ми... е кофти, когато го няма! Изпадам в "черна дупка" и ми е наистина некомфортно.
Не мога да си го върна с магическа пръчка, просто чакам да се появи, да се върне. А докато това стане, гледам да го примамвам с какви ли не средства – с домашен сладолед, с хубави книги, с приятна музика, с любов.
Установих, че вдъхновението (моето, поне) обича да му е спокойно, а напрегнатите моменти го плашат, принуждават го да бяга надалече. Затова реших да му прилагам различни антистрес терапии, с идея да го спечеля отново на моя страна.
Така стигнах до сапунените мехурчета :) Онези, които децата си правят и пукат с радостен кикот навън, в парка, а понякога и вкъщи. Трябва да ви кажа, че има нещо изключително вдъхновяващо в цветните кръгчета с веро, които политат бясно наляво-надясно, носени от вятъра. Докато ги гледам, съзнанието ми се успокоява, мислите се подреждат и идеите бавно и постепенно започват да изплуват на повърхността.
Не знам, сигурно само си въобразявам – затова пробвайте сапунената терапия и ми кажете: на вас върши ли ви работа или не съвсем? Можем да си поговорим и във фейсбук, ако желаете.
P. S. Ако не друго, мехурчетата са адски забавни!
Добави коментар