Не знам за вас, но аз много мразя да се "измъзулват" от живота ми. Особено след бурна и вълнуваща нощ. А на сутринта в апартамента на душата ми да е пусто и самотно. Да ме измъчва онова кофти усещане, че мигът си е отишъл, а не знам дали ще ми останат сили да дочакам следващия.
20-годишната фотографка и арт персона Линдзи Ботос-Сюъл много добре разбира за какво иде реч. Проектът ѝ "The morning after" е своеобразна изповед към мъжа, който я е оставил сама след всичко изживяно.
А ето какви са размислите на Линдзи, изписани с маркер, по различни места и предмети в жилището.
"Сутринта, когато си тръгна, си помислих дали да не дойда с теб".
"Никой не видя, че влизаш, нито, че излизаш".
"Измивайки чашата с кафе, от която пи, сякаш изтрих устните ти от моите".
"Изпрах чаршафите и заедно с тях – малки късчета от теб".
Драматично, а? Вие как преживявате сутрешното изоставяне – споделете тук или във фейсбук.
Добави коментар