Знам, че е глупаво, но понякога си мисля, че играчките могат да говорят. Разговарят предимно с децата обаче – не обичат възрастни.
Но ако сте твърде упорити и внимателни, плюшените мечоци, куклите и количките биха могли и да се сприятелят с вас. Възможно е, да. Имайте предвид също, че ако спечелите доверието им, те ще ви разкажат много неща за хлапето ви. За това, което малчуганът иска да стане, когато порасне. За мечтите му. За страховете. За притесненията.
Макар и със стъклени очи (а понякога – и без очи) играчките виждат и чуват всичко, не се съмнявайте. Затова никога не си позволявайте да се отнасяте към тях с пренебрежение ;) Те са способни да ви помогнат да опознаете собственото си дете, по един или друг начин.
За ролята им в живота на мъниците разказва и италианският фотограф Габриеле Галимберти със своята фотографска поредица Toy Stories. Габриеле, с когото ви запознах в този материал, обиколил света преди време и наснимал куп дечица, позиращи с любимите си играчки.
Няма да ви лъжа – влюбих се до уши в този проект. Той има и по-дълбоки послания обаче. Казва ви, че малчуганите от бедните страни се чувстват щастливи, макар и с малкото играчки, с които разполагат. И даже са готови да ги споделят с някого. Toy Stories е също и история за амбициозните родители, които често забравят, че материалните вещи не могат да компенсират липсата на любов и грижа...
Моля, заповядайте в следващия фото албум за едно бързо пътуване в света на детството:
Gabriele GalimbertiЧива от Малави с тримата си добри приятели - малко, но верни :)
Gabriele GalimbertiДжулия от Алабания в розовата си стая ;)
Gabriele GalimbertiМауди от Замбия с нейните нестандартни играчки-очила.
Gabriele GalimbertiНико от Аляска е фен на легото :)
Добави коментар