Неотдавна се обърнахме към Прасчо с един елементарен въпрос, целящ да разкрие не толкова кулинарното му приложение, колкото евентуалните ефекти, които той може да има върху здравето на консумиращите го с любов хора като нас и вас. Даваме си сметка обаче, че Прасчо далеч не е толкова елементарен, за да бъде обсъден изчерпателно в рамките на един-единствен материал и затова се чувстваме длъжни да продължим.
Искрено се надяваме, че с настоящата поредица ще допринесем за изграждането на едни още по-стабилни и здравословни взаимоотношения с Нейно величество Свинята – от избора и съхранението, през видовете разфасовки, до начините на предподготовка (мариноване и овкусяване) и температурна обработка.
За много от нас любовта към свинското възниква на принципа "от пръв поглед". Един поглед обаче невинаги е достатъчен, за да сме уверени, че ще направим най-полезния и вкусен избор. И преди сме споменавали, че най-добрият начин за закупуване на месо е директно от роднини, познати или ферми, на които можем да се доверим. За да не възникват недоразумения сред хората, които не са наясно с начина, по който се хранят прасетата, сме длъжни да уточним няколко неща.
inm.comЗа разлика от симпатичните тревопасни кравички и теленца, свинете са всеядни животни. Също като нас, те имат само един
стомах, което ги прави неефикасни в преживянето. За сметка на това, много обичат да поглъщат всякакви отпадни биологични продукти – нещо, наложило в българския с наименованието "помия" и в
състояние да вцепени всяко модерно градско чедо с външния си вид и миризмата си. Това в никакъв случай не означава, че си имате работа с някоe мръсно или нездравословно животно – то просто обожава
този тип храна и е щастливо (разбирайте вкусно и хранително :)), когато я има на разположение. Свинете обичат и да пасат. Добре, де, не пасат в истинския смисъл на думата, ами по-скоро
ринат наляво-надясно с помощта на зурлата и копитата си в търсене на жълъди и други полуразложени деликатеси, които едва ли биха ви заинтригували точно в момента. Менюто им включва и разни неща
като детелини, овес, ечемик, царевица, корени и общо-взето, всичко, до което могат да се докопат. А, и да не забравим – свинете не могат да се потят и да пъхтят, затова са принудени да се охлаждат с помощта на локви, кал и други течни и полутечни средства, които имат на разположение. Встрани от това са
изключително чисти животни и спят, хранят се и ходят до тоалетната на различни места. Но ние май се отплеснахме...
inm.comЯсно е, че много от нас нямат достъп до домашно отгледани прасета, поне не и целогодишно. Поради тази причина често ни се
налага да се озовем в магазина с най-гладната си физиономия и твърдото намерение да изберем най-доброто свинско на Вселената! Като за начало, постарайте се въпросният магазин да не е супермаркет, а
специализирана месарница. Едва ли е нужно да споменаваме, че мястото трябва да изглежда чисто и спретнато, а месото вътре да е изложено по подобаващ начин по видове (свинско, телешко, пилешко,
карантия) и разфасовки (бут, плешка, врат, джолани, котлети, каре, бонфиле и т.н.). Колкото по-посещавано е въпросното място, толкова по-добре. Това означава, че рискът от застояване на продуктите
е сравнително малък, а е и признак, че много хора са доволни от предлаганото съотношение между цена и качество.
Цената си е цена сами бихте могли да прецените за себе си как ви харесва. Качеството, обаче, е малко по-трудноизмеримо понятие. На първо място, не се притеснявайте да поговорите с месаря. Негова работа е да знае откъде идват животните, в какви условия са отглеждани, кое месо е прясно и т.н. От него могат да бъдат научени много интересни неща, като например, че женските прасета са най-вкусни, след това се нареждат скопените мъжки, а най-много понамирисват нерезите. Ако вашият месар не може да ви даде отговор на голяма част от въпросите, които му задавате, значи може би е редно да го смените с някой по-словоохотлив и информиран търговец.
inm.comДругият вариант е да оставите храната да говори сама за себе си. Винаги избирайте месо, което изглежда прясно – то трябва да
има по-скоро свеж розов, отколкото червен (недай си Боже, сив или лилав) цвят. Застоялото или замразявано месо червенее повече и повърхността му лъщи, сякаш е покрита с тънък, мазен филм.
Изключение в този аспект правят единствено свободните или диви прасета, чието месо по-принцип е по-тъмно, но пък вероятността да го намерите в магазин е почти нулева. Мазнината трябва е по-скоро
млечнобяла, отколкото жълта.
Ако имате каквито и да било съмнения (а дори и да нямате), не се колебайте да отворите пликчето насред месарницата и да забодете нос вътре. Месото трябва да мирише на... месо! Не на кръв, не на застояло и тежко, ами на свежа мръвка. На пипане не трябва да има и помен от лепкавост. При установяване на противното, чувствайте се свободни да замерите месаря с покупките на място. Иначе му благодарете и бързайте към вкъщи, където да съхраните напазаруваното по подобаващ начин. Какъв е той и разни други полезни неща ще ви кажем в следващата статия.
А дотогава можете да се увеселявате с полева работа. Вземете картата и набележете на нея всички месарски магазини в радиус от 3 километра. Атакувайте!
Добави коментар