Колегата Кирил Русев всеки път се удивлява на уникалното ми умение да чета бързо. Но Киро не знае една много важна подробност: че съм финикиец само по отношение на онези книги, които искрено ми харесват. И, да, тях мога да ги излапам само за няколко часа. Нещо повече, малко след това ще съм гладна за още ;)
А, както споделих тук, обичам да се ровя най-вече в литература, посветена на различни източни философии. Лошото е, че у нас е наистина трудно да се открият качествени издания по темата. Преводът на голяма част от тях е неточен, вследствие на което е допуснат немалък брой терминологични и всякакви други грешки. Тъжно, но факт.
Все пак, понякога ми се случва да имам късмет да попадна и на някое смислено четиво. Едно такова заглавие, например, е "Хатха йога или изкуството да бъдем здрави".
Не ме питайте обаче кой е авторът на книгата, защото не мога да ви кажа ;) На корицата фигурира името на някой си Йоги Рамачарака. Но кой е този човек? Ъъъ... Цялата работа е, че даже не е сигурно дали става въпрос за реално съществуваща личност.
Говори се, че Рамачарака е един от многобройните псевдоними на Уилям Уолкър Аткинсън – популярен американски писател, творил през 30-те години на 20-ти век.
Същият бил доста продуктивен – през живота си написал близо 100 книги, за което искрено му се възхищавам, ако е вярно. В един слънчев ден той срещнал Баба Бхарата – ученик на индийския гуру Йоги Рамачарака. Бхарата имал за задача да разпространи учението на своя учител на Запад. Аткинсън подкрепил благородната кауза, като предложил да напише книга. Ако вярваме на тази легенда, точно по този начин (уж) била създадена творбата, с която ще ви запозная след ред разстояние.
Без значение мистерията около написването ѝ обаче, смятам, че тя е доста полезна и донякъде дава представа за философията на хатха йога, макар и не напълно и не съвсем в дълбочина.
В крайна сметка, четивото може да се похвали с няколко безспорни достойнства:
Първото от тях е, че е леко, бързо и приятно за разлистване. Който и да е авторът му, той се е постарал да обясни хатха по разбираем и похвално интересен начин. Използвал е забавни метафори и сравнения, които да онагледят ключовите правила в един от основните дялове в древната индийска философия.
Припомням, че хатха е онази част от системата на йогите, която се отнася до грижата към материалното тяло. В този ред на мисли, ценни в книгата са описанията на важни жизнени процеси, като: дишане, храносмилане и отделяне. Те са обяснени сравнително подробно, с любопитни и кратки разкази за начините, по които функционират различните телесни органи.
Смятам, че подобни обяснения биха били от полза за мнозина. Защото, както установявам напоследък, хората изобщо, ама изобщо не познават телата си и не се интересуват от тях. А това е лошо, няма майтап.
ИК Изток-Запад Другият плюс на четивото е, че не пропагандира открито и агресивно идеологията на йога. А ни показва как, с няколко
прости метода, да се опитаме да подобрим физическото си състояние. Обаче, не сме длъжни да ги изпробваме, всичко е по желание.
Авторът(ите) ни напомня(т), например, колко е важно да дишаме пълноценно, да се храним редовно, да се движим и да пием често вода. А, съгласете се, това са неща, които забравяме да правим или ги правим не както трябва.
Разбира се, "Хатха йога или изкуството да бъдем здрави" има и редица недостатъци. Най-големият от тях е, че е изключително бедна откъм илюстрации!
Голяма част от описаните в книгата упражнения не са придружени с визуално представяне, а това е минус, откъдето и да го погледнеш. Посочваните практики може да са лесни на пръв поглед, както твърди(ят) писателят(ите), ама съм сигурна, че ще се окажат с повишена трудност за онези хора, които чуват за тях за първи път.
Което пък само потвърждава убеждението ми, че йога не се учи с книга в ръка, а с практика. Наличната книжнина може само да допълни представата за нея, да я обогати и да обясни различни моменти от философията ѝ. И толкова.
В заключение, бих казала, че трудът на мистериозния Рамачарака си струва да бъде прочетен.
Той е подходящ за хора, на които тепърва им предстои да се сблъскат с философията на хатха. Както и за всички, които като мен, са запалени по източните учения ;)
Добави коментар