Колко често ни се случва да излезем, да изключим прашните градски улици и да сме на места, където единственият архитект е някой друг, но не и човекът. Май не е много често, а? Природата е отдалечена от нашето ежедневие. Затова пък, когато ни се иска да разпуснем както си трябва и да разкараме напрежението, се обръщаме към нея. И с право, защото тя има славата на велика лечителка. Пейзажът с неговата красота възбужда сетивата и действа на психиката пречистващо.
Ние, хората пък, сме част от природата. Ще кажете, значи и това, което правят хората, е природа, щом самите те са природа. Е, да, ама едно е да гледаш един блок със заобикалящите го фактори и да се надяваш стресът да изчезне, друго е да си изправен пред един планински масив с неговите заобикалящи фактори и да разчиташ на същото. При втората ситуация ни е някак леко, лошите мисли и чувства се трансформират в позитивизъм. Щом дадем доминираща позиция на природния ландшафт, се потиска всичко негативно в нас.
Оказва се, че въздействието на естествената среда нормализира дейността на главния мозък. Всеки може да усети това за себе си и без научни сведения. Всяко, дори и най-краткото общуване с природата подобрява настроението, премахва натрупаното напрежение и умората. Забелязва се прилив на енергия и бодрост. Всеки излет извън града възстановява изгубеното здраве, дава сили. Така благоприятното повлияване на пейзажа става от особено значение. Положителните емоции изместват отрицателните, които са предизвикани от стреса на ежедневието.
И така, нека отделяме повече време и внимание на природния ландшафт, независимо дали е планински, морски, полски или друг - важен е допирът с природата. Той ни възстановява, вдъхва ни любов и доброта.
За да ви кажем какво още е благоприятно за здравето, елате тук, а после хващайте палатките и дим да ви няма.
Добави коментар