Гъбки vs. пластмаса

Пластмаса. Едно от най-унищожителните изобретения на човечеството. Планетата ни буквално е погребана под този материал. Използваме я за направата на абсолютно всичко – от опаковки, през облекло, до детски играчки и покъщнина. Прави се лесно, трайна е и е доста евтина. Според някои оценки, през 2006 г. в световен план са произведени внушителните 245 милиона тона пластмаса на фона на 1,5 милиона тона през 1950 г. Може да се рециклира, но това означава, че тя просто приема друга форма и продължава да се търкаля около нас и занапред.

Един представител на нейното многобройно семейство е полиуретанът. Понастоящем той е 6-тият или 7-мият най-използван пластмасов полимер. Доскоро човечеството не познаваше естествен процес, който да го разгражда. Не и докато в началото на тази година професор Скот Стробел от Йейл не посещава Еквадорските дъждовни гори, за да открие една плесен с благозвучното име Pestalotiopsis microspora. Нейната особеност е, че може да се изхранва изцяло с полиуретан, при това в отсъствието на кислород и светлина. Това са именно условията, които можете да откриете на дъното на градското сметище или пък в кварталния си контейнер за отпадъци, ако щете.

inm.comНе знам как е направено самото откритие, но подозирам, че е възможно в някакъв момент от експедицията добрият професор просто да е открил едната си джапанка нагризана. А ако трябва да бъда сериозен, въпросната гъбка ми дава основания да се надявам, че някой ден няма да ни се налага да извозваме полиуретан на Луната.

За да не ви оставям само с една гъбена еко-новина, ще си поговорим и за полистирена. Той е още едно пластмасово проклятие, най-често намиращо проявление в ежедневието ни под наименованието стиропор (всъщност, Styropor е името на първата и най-известна марка за експандиран полистирен в Европа). За производството му се използват неимоверни количества петрол, има досадното свойство да хвърчи и да полепва навсякъде и на всичкото отгоре е канцерогенен. Какво повече ви е необходимо, за да го намразите? За него обаче може би има алтернатива, която е напълно, изцяло и съвсем органична (колкото и да ненавиждам тази дума).

Неотдавна студентите Ибън Байер и Гавин Макинтайър са силно впечатлени от начина, по който гъбите, растящи върху дървени стърготини, имат свойството да свързват тези стърготини в плътна дървесна маса. Това се дължи на техния мицел, който е съставен от многобройни разклонени клетъчни нишки, наречени хифи. Те проникват дълбоко в субстрата, върху който се развиват гъбите, и наистина могат да го скрепят изключително здраво.

EcovativeДвамата приятели започват да садят гъби върху отпадни растителни продукти като люспи от обвивките на ориз или царевица и постепенно откриват начин да произвеждат материал, който много наподобява физичните свойства на стиропора с тази разлика, че е напълно компостируем в края на жизнения си цикъл. Наричат своето начинание Ecovative и му дават слогана "We grow materials” ("отглеждаме материали", букв. превод от англ. ез.).

Процесът на производство е изключително прост и се състои в полагането на отпадна растителна маса в желаната форма и засаждането на гъби върху нея. Мицелът се оставя да се развие в рамките на една седмица, през която не са необходими напояване, осветление или каквито и да било добавки.

В края на този период материалите претърпяват дехидратиране и топлинна обработка, за да бъде спрян растежът на мицела. Това, от своя страна, гарантира и липсата на алергични реакции.

Аз казвам "Наздраве!" за гъбките и смърт за пластмасата! Кой е с мен?