Циркадните ритми са 24-часови (приблизително) биологични цикли, характерни за хората, животните, насекомите, растенията и дори бактериите. Тези ритми се диктуват от хипоталамуса и варират в зависимост от наличието на слънчева светлина и други стимули. Нашият биологичен часовник влияе върху важни процеси в тялото ни, сред които хормонална секреция, сън/събуждане, апетит, терморегулация, ходене до тоалетната, сърдечно-съдова дейност и др.
Благодарение на тази особеност, рискът от инфаркт на миокарда е значително (с около 40%) по-висок сутрин. В момента на нашето събуждане систоличното кръвно налягане и сърдечният ни ритъм са най-високи, кръвоносните ни съдове са по-малко еластични, по-голяма е вероятността за появата на тромби (съсиреци в кръвоносната система), като същевременно способността ни за тяхното разграждане е най-слаба.
Още по-пагубен ефект върху сърдечно-съдовото ни здраве може да има смяната на часовото време. Проблемът е се състои в това, че биологичните ни часовници имат нужда от време да се "пренастроят" към промененото редуване на светлина и мрак. Този своеобразен асинхрон е най-осезаем през първите няколко пролетни сутрини след часовата смяна. Тогава "губим" един час сън и се събуждаме с крайно лабилна сърдечно-съдова система.
Изследване, публикувано в "Медицинския журнал на Нова Англия" (New England Journal of Medicine) много ясно демонстрира този ефект. Авторите правят сравнение между регистрираните сърдечни удари в Швеция една седмица преди и една седмица след смяната на часовото време през пролетта и есента. Оказва се, че случаите на инфаркт в рамките на първите три дни след мартенското преместване на стрелките напред са с около 5% повече от предходната седмица. При есенната смяна критичен се оказва само следващият ден.
Предложението на авторите на изследването за хората със сърдечносъдови проблеми е за по-плавно преминаване към новото време (напр. с 15 минутни промени на ден още от петък). Според нас избягването на интензивните дейности и стресовите ситуации в сутрините непосредствено след смяната на часа биха били по-приложими тактики. Освен ако не предпочитате да се преместите да живеете на място, където са избрали да не си играят с времето.
Тази неделя, на 31 октомври преминаваме към ЗИМНО ЧАСОВО ВРЕМЕ, когато в 4:00 часа през нощта връщаме стрелките с един час назад, тоест 4:00 ч. става 3:00 ч.
Пролетната смяна на времето през 2022 година е в неделя, 27 март 2022 година в 3:00 часа през нощта, когато часът се сменя с един напред, тоест от 3:00 часа става 4:00 часа.
Нямаше ли да спираме да със смяната на времето?
България още не е решила дали оставаме на лятно часово време или на астрономическо часово време. Няма консенсус между държавите, кога да се спре със смяната на времето.
За последен път трябваше да въртим стрелките през март 2021 година или през октомври 2021 година в зависимост от това, дали щяхме да останем на лятно часово време или на астрономическо часово време, тоест зимно часово време. Но към момента няма единодушно решение както на национално ниво, така и на международно и изглежда, че засега ще продължаваме да местим часовника всеки март и всеки октомври.
Дискусията в ЕС да се прекрати практиката със смяна на часа
Първоначалните идеи бяха да се спре със смяната на времето още през 2019 година, но…
През септември 2018 година Европейската комисия излезе с предложение местенето на стрелките да се случи за последно през 2019 година, като различните държави да изберат до март, дали искат да останат на астрономическо време (зимно) или на лятно часово време (Daylight savings time).
През декември 2018 година се разбра, че предложението не среща своевременната подкрепата на страните членки на ЕС. Желание има, но прибързаното решение може да доведе до хаос в транспорта и комуникациите и много различни часови зони в ЕС.
Защо сменяме часа два пъти годишно?
Астрономическото часово време е това, което използваме от октомври до март, тоест зимното. Лятното часово време се използва, за да се получи по-добро съвпадение между светлата част на деня и активните часове на работещите и учещите. Това би следвало да намали разходите за осветление. Първоначално е въведено в началото на 20 век в Германия. В България се прилага от 1979 година.
Добави коментар