Случвало ми се е няколко пъти: ходя си в планината, наслаждавам се на гледката, но изведнъж в очите ми се набиват растителни видове, които не познавам. Някои от тях съм виждала на картинка, други гъделичкат носа ми със специфичната си миризма, а трети ме пленяват с ярките си цветове. В този момент на вцепенение и неразбиране някой зад мен сякаш ме застрелва от упор с нещо от рода на: "Я, колко много котешка стъпка е нацъфтяла пак!". Обръщам се и виждам ниска, слаба, но жизнена жена с разчорлена коса, която ме гледа, все едно досега сме си говорили за популярна марка шоколад. Това е тя – билкарката...
Вече разбрахте, че хич не разбирам от билки. Знанията ми за лечебните растения се простират дотам, че измежду милионите видове мога да различа лавандула и жълт кантарион. Но, защо и как, по дяволите, ми е необходимо да се образовам повече от това?
Всъщност фитотерапията невинаги, но често се оказва една сполучлива форма за лечение, съпровождаща конвенционалната медицина. При по-леки заболявания или неразположения, билките дори биха могли да свършат цялата работа по оздравяването на организма. От тази гледна точка ми се струва логично да се образовам малко повече за разнообразието и приложението на лековитите растения у нас.
Ако имах подръка една от онези жени, за които споменах по-горе, щях, при нужда, а и от чисто любопитство, да се допитвам до нея за лековитите сили на цветя, храсти и дървета. Поради липса на подобен близък човек обаче, се ослушвам за други информационни източници. И ето, един такъв наскоро ми попадна в ръцете. Става въпрос за книгата на Васил Канисков "Лечебните растения на България."
ИК
Изток-ЗападИзданието представлява енциклопедичен справочник на лечебните растения у нас. Не се наемам да преброя колко точно вида са описани в неговите близо 700 страници, но
подобен обем поне вдъхва вяра, че на някоя от страниците ще намерите това, което търсите.
Както сами се досещате, от подобно четиво не бива да се очаква кой знае какво повествование, а точни и кратки описания, адресиращи конкретни представители на лечебната флора.
В това отношение книгата напълно може да оправдае надеждите ви. Съдържанието е изложено достъпно, всички растителни видове са класифицирани и представени по семейства, родове и видове.
За всеки отделен растителен вид пък можем да открием еднотипно описание. Във въпросното се съдържат снимка на билката, нейното общо представяне, латинско, руско, английско, немско, френско и алтернативно (народно) наименование, месеците, в които се събира, употребяемите й части, химичният й състав, приложението, начинът на употреба и мястото й в българското традиционно билкарство. Последният подраздел включва родни суеверия, легенди и обичаи, обвързани с конкретната билка.
Учудващо за самата мен беше, че сред видовете с лечебно действие са описани и такива, които, според бележката на автора, нямат доказан лечебен ефект.
Ако решите да се снабдите със справочника на Канисков, е хубаво да имате предвид, че прочитането му няма да ви превърне в знахари, а ще обогати знанията ви за лековитите растения. Добре е да знаете още: никъде в книгата не се споменава, че употребата на дадено растение ви гарантира лечение на дадена болест.
Нещо повече – самият автор предупреждава, че не трябва да експериментирате с билките на своя глава, а да се обърнете за консултация към медицинско лице, "специализирало най-малко три години" в сферата на българската народна медицина.
След тези бележки можем да заключим, че "Лечебните растения на България" ще бъде любопитно и полезно четиво за всички хора, които искат да обогатят познанията си за растенията в народната медицина. Чисто практически, енциклопедията ще ви помогне да различавате една полезна или опасна билка от всички останали растения, когато ги видите сред природата.
Добави коментар