Всички сме я виждали, повечето от нас дори познават вкуса й, но малцина са тези, които наистина я познават. Този материал ще се опита поне частично да поправи последното, без да задълбава в досадни и непосилни за четене от заетия човек подробности.
В кръвта могат да бъдат открити няколко различни типа клетки и безброй други вещества, благодарение на които успяваме да функционираме почти безотказно всеки ден. Двата основни вида клетки (или телца) в този коктейл са до болка известните ни червени и бели приятели. Червените клетки съставят около 45% от обема на кръвта, докато белите – едва 1%. Останалото е познато като плазма и представлява останалите близо 55% от обема, който циркулира из кръвоносната ни система. Тези компоненти не са се взели в тялото от самосебе си, а са попаднали в него по един от три възможни начина – от храносмилателния тракт, от белите дробове или от костния мозък.
Храносмилателният тракт е дълга (буквално!) история, на която ще се спрем в детайли друг път, но в случая е важно да знаем, че повечето нутриенти попадат в кръвта ни именно по този път. Ето защо съждението "Ти си това, което ядеш!" никак не е преувеличено. Другият начин, по който разни неща могат да проникнат в кръвообращението, е чрез белите дробове. Това е най-често кислород, но се случва да бъдат и други работи. Удачен пример за това са не само пушачите, но и обитателите на по-замърсените населени места. Последно, но не на последно място, в костния мозък на по-големите кости се формират червените кръвни клетки и много от белите кръвни телца. Производството на първите се контролира от хормона еритропоетин, който много нашумя покрай скандала с Ланс Армстронг. Вторите пък се дирижират от сложните механизми на имунната система.
Въпреки че изглежда еднаква, кръвта бива 8 основни вида, обособени в 4 отделни кръвни групи (А, В, АВ и 0). Групирането става на базата на нещо, което се нарича антиген. Антигените са вещества в кръвта, които карат имунната система да произвежда антитела. В случая с кръвните групи, антигените, които ни интересуват, са известни като тип А и тип В и се намират на повърхността на червените кръвни клетки. Те допълнително се специфицират в зависимост от наличието или отсъствието на друг вид антиген – Резус-фактор или Rh-фактор. Ако този Резус-фактор е наличен, се казва, че кръвната група е положителна, в противен случай говорим за отрицателна кръвна група. Човек с антигени от тип А и наличен Rh-фактор е от кръвна група А+. Друг с комбинация от антигени А и В, но без Rh-фактор е АВ-, а с остъстващи антигени А, В и Rh-фактор е нулева отрицателна кръвна група.
Всичко това е от значение, заради агресивното естество на антителата. Човек с кръвна група А ще разполага с антитела за кръвна група В, а този с кръвна група В ще е с антитела за кръвна група А. Нулева кръвна група има антитела както за А, така и за В. Ако на някого с кръвна група А му бъде прелята кръв от тип В, неговите антитела ще атакуват червените телца на донора, което може да доведе до някои много нежелани ефекти, сред които и смърт.
Сега, след като имате базов поглед върху различните видове кръв, можем да преминем към по-подробна информация за нещата, които се намират вътре. Но това ще се случи в следваща статия, за която ще разберете първи, ако сте фенове на Fit&Well във фейсбук.
Добави коментар