Не е готино да си пушач

Училищният звънец изкарва учениците точно навреме от класната стая. Тогава, когато степента им на разсейване е достигнала връхната си точка, а нетърпението им да станат от чина заплашва да доведе до бунт.

В група или по двойки, те изминават дългия коридор на знанието, за да излязат най-накрая навън и... да запалят цигара.

Всеки ден ги виждам, защото училището им е разположено в близост до офиса и като се връщам от обяд, традиционно минавам оттам. По това време имат голямо междучасие и понеже не им е разрешено да пушат в двора, те се скупчват един до друг на тесния тротоар, пред оградата. Познахте! Непушачите сред тях могат да се преброят на пръстите на едната ръка...

Всъщност, никак не ми се иска този текст да ви прозвучи обвиняващо-нравоучително, защото целите му изобщо не са такива. Не обвинявам нито децата, нито родителите им за направения избор да пробват вкуса на тютюна. Признавам си, че самата аз запалих за първи път в гимназията. Всичките ми съученици - също, с изключение на един-двама. Защото тогава (и сега) да държиш фас между пръстите си беше своеобразен акт на приобщаване към тийн братството. Нещо повече: беше модерно и най-важното – правеше ни супер яки и готини. Така поне се надявахме.

Лошото е, че, за много от нас, този "първи път" се повтори и потрети и накрая, логично, се превърна в навик.

inm.comОт позицията на времето и ако ме попитате сега, ще ви кажа, че никога, ама никога повече не ще запаля цигара. Може би наистина няма "бивши" пушачи, както твърдят, но има воля... А моята е достатъчно силна :)

Даже ще ви уверя, че, стига да пожелаем, можем значително да намалим броя на активно пушещите сред подрастващите. Разбира се, това няма да стане като просто изхвърлим кутията им с цигари в кофата за боклук, или им забраним да излизат от вкъщи за срок от една седмица. Не. Начинът е друг. Впрочем, няколко са:

• Вместо да ги обвиняваме непрекъснато, трябва да започнем да разговаряме с тях пълноценно. Както и да обръщаме повече внимание на техните доводи, идеи и проблеми. Може би ако започнем да ги слушаме, ще научим повече за тях и комуникацията помежду ни ще се подобри. Резултатът: ще вярват на думите ни и вместо скучни и досадни лекции, те ще им звучат като приятелски и искрен съвет.

• Тук е мястото да им обясним защо на кутията, която държат в ръцете си, пише, че тютнопушенето е опасно за здравето. И, че този навик, всъщност, никак не ги прави готини и различни, колкото и да вярват в това.

• Нужно е да ги накараме да бъдат физически активни, като ги запишем на интересен и интригуващ спорт.

• И накрая... нека се погрижим за себе, като сами се откажем от вредния навик, който пречи и на нашето здраве. Освен това, личният пример е наистина много важен...

Не знам за вас, но аз искам да видя променена реалността, на която ставам свидетел всеки ден. Иска ми се утре, като минавам покрай оградата на училището (и на всяко друго), да не потъвам в мъгла от цигарен дим... Знам, че е възможно. Сигурна съм.