Имаме точно три предложения за тези от вас, които обичат да размахват чукове, ютии, сенокосачки и прочее потенциално болезнен реквизит. А ако сте прибягвали до употребата на тези подходи съвсем интуитивно, сега е моментът да разберете защо работят те.
Кръстосайте ръце. Или още по-добре – прегърнете се. Учените имат основание да вярват, че подобен ход е в състояние да сконфузи мозъка или по-точно – да наруши способността му за локализиране на осезателните стимули. Представете си, че сивото ни вещество е свикнало да получава сетивна информация за дясната половина от тялото отдясно и за лявата половина от тялото – отляво.
В момента, в който дясната ни ръка се озове отляво, а лявата – отдясно, се
оказва, че далеч не сме толкова умни, колкото си мислим. Мозъкът ни се обърква до степен, в която не може да обработва "болезнената" информация по начина, по който го прави, когато всичко върви по
очаквания от него начин. Резултатът е по-малко изпитвана болка и дори си има изследвания, посветени на това. Не бихме могли да докажем, че прегръщането е по-ефективно от кръстосването на ръце, но
все ни се струва, че то разполага с по-голяма утешителна сила. Емоционални създания сме, няма как.
Разтрийте болезненото място. Значи, разбрахме се, че мозъкът е "тъпо парче". Целта ни е допълнително да се възползваме от това иначе срамно обстоятелство и да го дообъркаме. За него няма проблем, докато от съответното място пристига единствено информация за болка. Разтриването обаче увеличава сетивната стимулация и наводнява мозъка с данни, пристигащи от един и същ регион, което намалява способността му да "чува" болката. Общо взето, това е същото, както когато си усилвате музиката, за да не слушате караницата на съседите.
Псувайте, мама му !*#$%!@. Може би е грозно и недостойно, но пък със сигурност помага и вие много добре го знаете. Също както знаете, че това е първото нещо, което ви е на устата в подобен момент. Опитвали сме с имена на цветя и просто не е същото.
Добре, добре... нека опитаме по друг начин. Случвало ли ви се е да настъпите
котка по опашката? Нали знаете какво следва след това? Със сигурност не бихме могли да го наречем кротко отдалечаване под съпровода на тихо мъркане. Това си е боен вик, стар като света и е много
вероятно в него да се споменават и ваши роднини по права линия.
Установено е, че за разлика от "нормалния" език, който разчита на външните няколко милиметра от повърхността на лявото мозъчно полукълбо, попръжните са вкоренени в някои много по-древни структури, намиращи се дълбоко в дясното. Една такава структура е амигдалата, която е група неврони, контролиращи инстинкта "бий се или бягай". Когато ги задействаме, в тялото ни се отделят хормони като адреналин и кортизол, кръвното ни налягане се повишава, пулсът ни се учестява и чувствителността ни е временно притъпена. Значи все пак има доза реализъм в онези филми, където произволен герой се разделя с ръката си в разгара на битка, без дори да забележи.
Изобщо, всичко, казано дотук ни кара да заключим, че в главата ни се струват доста странни неща и болката е последното нещо, за което трябва да се притесняваме. И че мозъкът е крайно надценен орган. Все пак, не се притеснявайте да злоупотребявате с това, когато ви заболи нещичко.
Добави коментар