Преди много се озадачавах, дори стресирах, когато ми казваха, че този или онзи проблем бил на нервна почва. Ужас! Не стига, че е почва, ами и нервна. Друг е въпросът, че аз чувах "неравна", което правеше нещата още по-загадъчно шокиращи. После постепенно започнах за разбирам, че това нервната система е голяма работа. Толкова голяма, че е нещо като шеф-президент на тялото, за което съм си мислел, че си е само мое и си го управлявам както намеря за добре.
Нервната система се състои от централна част (черепен и гръбначен мозък) и от периферия (мрежа от нерви, свързваща централната част с крайниците и органите). Бихте могли да си я представите като суперскоростна комуникационна система, която отговаря за всички аспекти на сетивността и движението. Или като телесния софтуер, който координира дейността на купчината от хардуер, която сме. Нервната система решава кои мускули да "работят", колко бързи и силни да са те, колко да са гъвкави, колко ще е координирано действието им, в каква поза ще застанем и дали ще изпитваме болка. С други думи – все важни неща.
Най-забележителното в цялата история е, че приоритетите на нервната система не винаги съвпадат с нашите приоритети. Защото нейната основна цел е да ни пази живота на всяка цена. На нас може много да ни се иска безболезнено и неусетно да пробягаме България от край до край, да изкачим десетте й най-високи върха за една седмица или пък да седим пред компютъра по 25 часа в денонощието.
inm.comРаботата е там, че на нервната ни система изобщо не й пука за това
– всичко, което иска тя, е да ни предпази от непосредствени физически заплахи и да гарантира нашето оцеляване. И нейните разбирания за това какво е опасно не винаги са съвсем точни – те се
основават на милиони години еволюция, през които за нас е било много важно да не бъдем изядени от саблезъб тигър или прегазени от бесен мамут, например. При подобни обстоятелства, дори и привидно
незначителни събития като изкълчен глезен или разтегнато ахилесово сухожилие са можели да поставят съществуването ни под въпрос. Поради тази причина нервната система няма никакво чувство за хумор и
приема абсолютно всичко много насериозно, причинявайки ни един куп подсъзнателни рефлекси, които имат за цел да ни спасят живота.
Въпросните рефлекси се активират всеки път, когато правим нещо, което нашият своеобразен софтуер намира за нередно и потенциално животоотнемащо. Те могат да намерят израз във влошена стойка, слабост, неоптимална дължина на мускулите, липса на координация и болка. Неприятни неща, за които ще стане дума в следващите статии от настоящата серия. Дотогава ви пожелаваме да не ви се налага да мислите за тях :)
Добави коментар