Хич няма да сбъркаме, ако направим смелото изказване, че светът се върти около удоволствието. Според психологията, то е онази положителна обратна връзка от взаимодействието с околната среда, която ни кара да моделираме бъдещото си поведение така, че да продължим да я получаваме и в бъдеще. Иначе казано, това са всичките емоционални и душевни състояния, които могат да ви убедят, че животът е страхотен.
Страхотните обаче сме ние, защото удоволствието съществува само в главите ни. Независимо дали получаваме четирицифрен бонус, ядем, пием алкохол, правим секс или приемаме наркотици, мозъкът ни секретира един химикал, известен с името допамин. За него казват, че стои в основата на мотивацията и стремежа и неслучайно екстравертните личности демонстрират по-високи нива на допаминова активност в сравнение с интровертите.
inm.comСпособността на този невротрансмитер да предизвиква положителни емоции му е отредила специално място в изследванията
на всякакви видове зависимости. Факт е, че (почти) всяко популярно наркотично вещество (в това число никотинът, алкохолът и кофеинът) стимулира секрецията на допамин. Интересното е, че колкото
по-пристрастяваща е една субстанция, толкова по-обилно отделяне на химикала предизвиква тя.
Естествено, теорията за допаминовото пристрастяване има своите недостатъци и те се дължат на неспособността й да отговори на въпроса защо не всички хора развиват зависимост към гореспоменатите субстанции. Тук някои учени изтъкват вероятността да съществува такова нещо като генетична предразположеност към пристрастяване. За нещастие, някои хора се раждат с по-малък брой допаминови рецептори от един специфичен тип, което се асоциира с неспособността им да изпитват удоволствие в ежедневни ситуации (слушане на музика, съзерцаване на красиви гледки) по същия начин, по който го правят останалите. Смята се, че същите тези хора са по-склонни да търсят алтернативни начини да си набавят щастие и това често ги подтиква към злоупотреба с наркотици, алкохол и дори храна.
Допаминът обаче служи и за други неща, освен за кеф, така да се каже. Във фронталния лоб той контролира потока на информацията от останалите части на мозъка и затова е от значение за познавателните способности. Знае се, че занижените нива на невротрансмитера в тази област могат да доведат до влошаване на неврокогнитивните функции и по-специално на паметта, концентрацията и умението за решаване на задачи.
inm.comДефицитът на допамин често става причина за възникването на Паркинсонова болест – състояние, което се характеризира с
неспособността да се извършват плавни и контролирани действия. За прекомерната допаминова активност пък се смята, че може да предизвика шизофрения.
Допаминът не остава пренебрегнат и в изследванията на причините за различията между модерния човек и неговите хоминидни предшественици. Според т.нар. хипотеза за допаминергичната мисъл, увеличената консумация на месо преди около 2 милиона години води до значителни физиологични адаптации у Homo habilis, част от които се изразяват в сериозно завишени нива на допамин в мозъка. Новата, "високодопаминова" личност, която се развива под това влияние през следващите епохи, се характеризира с висока интелигентност, вяра в съдбата и Космоса и целева ориентираност, клоняща към безпощадна амбиция.
В крайна сметка излиза, че без този невротрансмитер може би нямаше да има наркомани и кариеристи, никой нямаше да яде за удоволствие, а сексът щеше да е едва ли не чисто репродуктивно занимание. Скучен, скучен свят...
Добави коментар